Дисковата херния е медицинско състояние на гръбначния стълб, дължащо се на разкъсване на външния пръстен на междупрешленен диск. Междупрешленните дискове осъществяват свързването между гръбначните прешлени. Изградени са от пихтиеста сърцевина, заобиколена от няколко пръстеновидни слоя фиброхрущял.

 

Дисковата херния обикновено се развива като усложнение на вече налично отслабване на фиброхрущяла. При него обвивката не е скъсана, но при оказване на натоварване върху диска, тя се издува. Отслабването на дисковия фиброхрущял е състояние, при което вътрешността на диска все още не се подава извън него.


 

Най-често в резултат на травма или при вдигане на тежести, обвивката на диска се скъсва, при което пихтиестата сърцевина се излиза извън него. Симптоматиката зависи от мястото на скъсването и от засегнатия диск. Болката може да бъде слаба или да липсва, ако фиброхрущялът е единствената засегната тъкан. Ако подаващата се пихтиеста сърцевина притисне коренчето на гръбначномозъчен нерв, обаче, болката е силна и продължителна. Често, пациентът идва при лекаря с оплакване от силна болка в бедрата, коленете или стъпалата. Възможно е наличието на симптоми като изтръпване, усещане за гъдел, мускулна слабост, частична или пълна парализа и отпадане на рефлексите в поразените мускулни групи.

 

При засягане на поясен диск и притискане на коренчетата на седалищния нерв се развива ишиас – болка в гърба, седалището и крака. В тези случаи може да бъде затруднено и постигането на ерекция.

 

В случаите, в които болка е налице, тя обикновено е силна и продължителна, за разлика от болката при мускулни спазми, която най-често е пулсираща и преходна.

 

В повечето случаи симптоматиката е едностранна, т.е. засяга само едната страна на тялото. Ако извън прешлена се подава голяма част от сърцевината на диска и тя притисне гръбначния мозък или конската опашка – нервен сплит в гръбначния канал, може да бъдат сериозно засегнати и двете половини на тялото. Притискането на конската опашка може да причини трайни нервни поражения и парализа, загуба на контрол над уринирането и изхождането, и сексуална дисфункция. Състоянието се нарича синдром на конската опашка.

 

Макар че износването на междупрешленните дискове допринася за отслабването на фиброзната им обвивка, дисковата херния най-често настъпва при вдигане на тежести. Това става най-лесно, когато гръбнакът е свит в кръста. При поддържане на гърба в изпънато положение, натиска върху междупрешленните дискове е равномерно разпределен, докато навеждането увеличава натиска върху поясните прешлени. Затова вдигането трябва да се извършва с активното участие на краката, докато гърбът е изправен. Това е особено препоръчително при хора, извършващи физически труд, при който се налага постоянно клякане и изправяне.

NEWS_MORE_BOX

 

Хроничните болки и умора в гърба са показател за износване на междупрешленните дискове, което увеличава риска от настъпване на дискова херния.

 

Диагнозата се поставя въз основата на подробна анамнеза, преглед и образни техники. При прегледа, пациентът лежи по гръб, докато лекарят повдига краката му, без да ги сгъва в коленете. Това е диагностична техника за идентифициране на дискова херния при пациенти, оплакващи се от болка ниско в гърба.

 

Образната диагностика може да включва рентгенография, компютърна томография или ядреномагнитен резонанс и се провежда за изключване на състояния като тумори, абсцеси, хематоми в гръбначния канал и др.

 

В повечето случаи, лечението се състои в перорална болкоуспокояваща терапия, докато се изчаква разкъсването на фиброзния хрущял за зарасне от само себе си. Оперативната интервенция се прилага в краен случай, при наличието на риск от сериозни нервни поражения или синдром на конската опашка.