За да бъде по-пълноценно разяснението на проблема и неговото лечение е необходимо първо да бъде направено едно разграничение между двете състояния - дископатия и дискова херния, които често неправилно се подлагат под общ знаменател.


И при двете заболявания се касае за увреждане на структурата на междупрешленния диск, но приликите спират до тук. Разликата е в степента на увреждане на този диск.

 


Така при дископатията е налице разтягане на влакната, съставящи пръстена на междупрешленния диск, но паралелно с това се запазва неговата цялост. Той става по-нисък и се разширява. По този начин той изпъква извън очертанията на телата на прешлените и оказва натиск върху нерви. Медицинският термин, който съответства на състоянието е протрузия.


При разкъсване на влакната на този пръстен е налице излизане на част от съдържимото и изразено притискане на преминаващите в съседство нерви.


Често протрузията или наричаната лаически дископатия с времето преминава в дискова херния, но това не е задължително. В някои случаи – например при травма е възможно здравият диск да херниира директно.


Освен това съществува и вариант, в който е налице безсимптомна протрузия, която преминава в дискова херния и тогава дава клинична изява, която се диагностицира.


Най-често засегнатата зона е на ниво 4-5 лумбален прешлен или между последен лумбален и първи сакрален прешлен. Като най-акуратна диагностика се предпочита магнитният резонанс.


Използва се и друг диагностичен метод – т. нар. електрофизиологично изследване, при което се блокира провеждането на нервни импулси на определено ниво, в случай че болката се повлияе се определя и нивото на увреда.


Важно е да се отбележи, че не при всяка болка в кръста или при всяко „схващане“ трябва да се мисли за наличие на дискова херния. В някои случаи могат да бъдат засегнати и т. нар. междупрешленни или фасетни стави.


Промените обикновено симптоматично настъпват около 40-годишна възраст, но не са рядкост и много по-ранни изяви. Трудно е да се каже, че този тип заболяване може да се излекува, но може да се подложи на значителен контрол, който да не нарушава стандарта на живот на пациента.


Първоначално се започва с медикаментозна терапия, след което се преминава към физиотерапия. От голямо значение е кинезитерапията. Изготвянето на програма с индивидуални упражнения изисква те да бъдат добре усвоени от пациента, след което той да продължи да ги прави вкъщи. При възможност се препоръчва комплексът да бъде правен и по два пъти на ден.


Поведенческата терапия в някои случаи има огромно значение, тъй като болката създава сериозни проблеми с психиката. Някои от пациентите изпадат в средни до тежки депресии и развиват тревожност.


При по-напредналите случаи се препоръчва миниинвазивно лечение, при което в случай на достатъчен ефект се прилага и класическата хирургична намеса.


Трудно е в рамките на 1-2 терапевтични курса симптомите да отшумят. Все повече се налага в практиката нов термин – континуум на лечението, който включва периодични медикаментозни курсове, често с много добър ефект допълнени от физиотерапия.


Миниинвазивните техники имат за цел максимално да отложат нуждата от хирургична намеса. Използват се инжектиране на противовъзпалителни средства, с цел повлияване на възпалението и намаляване на притискането. Освен това се аплицират и някои невропротективни вещества.


Тези процедури се извършват под рентгенов контрол в операционни зали. Използва се още инжектиране на озон, лазерна инжекция, плазмена и други.


Лазерната инжекция представлява изпаряване на част от изпъкващата тъкан на междупрешленния диск чрез лазерна енергия. По този начин притискането се премахва и възпалението постепенно преминава. Този тип методика се нарича индиректна, докато директното отстраняване на тъканта е директен метод.


Други методи са денервацията – чрез високочестотен ток се унищожават нервни влакна, с цел прекъсване на проводимостта за болка на съответното ниво. Процедурата е високоефективна, но най-важното и щадяща.


Не на последно място трябва да се отбележи, че преди да се стигне до лечение от съществено значение е извършването на профилактика – която започва още от детска възраст със следене за стойката.
 

Източник:

Eric Elowitz, Microdiscectomy Spine Surgery, Spinehealth, 2016