По определение дискинезията на хранопровода е група патологични функционални състояния, свързани с нарушения мотилитет на хранопровода и включват хипо- и хипермотилитетни състояния. В действителност обаче, когато говорим за дискинезия на хранопровода обикновено имаме предвид хипермотилитетни спастични състояния. Причината за тяхната поява не е съвсем ясна, но е ясно, че са свързани с нарушено предаване в перисталтичните нервни импулси.
Нормално понякога се наблюдават краткотрайни преходни спазми на хранопровода, провокирани от различни фактори, които не се нуждаят от лечение и не изискват особено внимание. Когато обаче те са твърде чести и нарушават нормалното хранене и начин на живот на пациента е необходима намеса.
Какви са симптомите?
Най-честите симптоми, които съпровождат езофагеалния спазъм е острата ретростернална болка, наподобяваща ангинен пристъп; дисфагия (затруднено преглъщане), одинофагия (болезнено преглъщане), парене зад гръдната кост, регургитация (връщане на стомашно съдържимо в устната кухина); болусна обструкция с чувство за заседнала храна. Болката може да бъде и по-лека; има случаи и на пълното ѝ отсъствие.
Тя силно наподобява остро сърдечно състояние, особено предвид факта, че може да ирадиира към лявата ръка и гърба и затова преди да се стигне до правилната диагноза е задължителна кардиографията и изследването на тропонини, за да се отхвърлят съмненията за остър сърдечен инфаркт.
Видове езофагеален спазъм
Съществуват основно два вида езофагеален спазъм – т.нар. спазъм „лешникотрошачка”, който се характеризира с нормални последователни перисталтични вълни, но силно повишената им амплитуда и създаване на голямо налягане. Нарича се така поради еквиваленцията на налягането с това при счупване на лешник. За разлика от дифузния спазъм, „лешникотрошачката” обикновено не причинява регургитация. Дифузният спазъм от своя страна се характеризира с нарушена последователност в перисталтиката и появата на спонтанни, некординирани контракции на гладката мускулатура.
Диагноза
Диагнозата се поставя чрез рентгено-контрастно бариево изследване, на което се виждат нарушенията в перисталтиката; фиброгастроскопия, която може да покаже задебеление в мукозата на хранопровода или разхлабване на долния езофагеален сфинктер; манометрия; и компютърна томография, в случай на невъзможност за осъществяване на останалите изследвания, и в частност, на инвазивните такива (ФГС, манометрия).
Лечение
Особено важно е на първо място да се елиминират всички възможни провокиращи фактори – много често дискинезиите на хранопровода се асоциират с продължителна депресия и емоционално напрежение, прием на алкохо, горещи и студени напитки. Необходима е консултация с психиатър и психотерапевт за изясняване емоционалното състояние на пациента.
Лечението се извършва най-често със спазмолитици (холинолитици). Ползват се още калциеви антагонисти, нитрати, нитроглицерин.
Ако тази терапия не проработи може да се предприеме ендоскопско инжектиране на бутолинов токсин, който води до релаксация на гладката мускулатура, която обаче в повечето случаи трае само няколко седмици.
Прилага се и балонна пневматична ендоскопска дилатация, при която чрез ендоскоп-водач се въвежда балон в хранопровода. Той се раздува под високо налягане като по този начин се разширяват констрикциите. Понякога този метод се оказва успешен, но в повечето случаи също е с кратковремен ефект, а освен това крие риск от руптура на хранопровод. Това налага спешна оперативна намеса и пластика на стената.
Ако нищо не повлияе състоянието, се налага езофагомиотомия, при която лапароскопски се прерязва част от мускулния слой на хранопровода, като така се освобождава напрежението. Това, разбира се, носи своите рискове, най-често от развитието на рефлуксна болест и последствията от нея.
Поради наличието на неврогенен фактор е възможно провеждането на едновременна терапия с анксиолитици, антидепресанти или седативни средства.
Спорна е ползата от приема на инхибитори на протонната помпа, но някои лекари все пак ги ползват. Инхибитори на фосфодиестеразата (силденафил) също се ползват, поради релаксиращия си ефект върху гладката мускулатура.
Езофагеалният спазъм нормално не е прогресиращо състояние, а по-скоро представлява спорадични пристъпи. При тежки случаи обаче е възможно да настъпят някои усложнения – аспирация на рефлуксна течност, която може да доведе до пневмония, ларингити, бронхити, астма и др.; перфорация; задавяне; пълна непроходимост. Затова е необходима профилактика и навременна терапия.
Особено важно е близките да бъдат съпричастни и да насърчат пациента към психотерапия и психиатър поради неосъзнаването на психично-емоционалния проблем.
