Вътрешната каротидна артерия представлява главен кръвоносен съд, осигуряващ кръвоснабдяването на по-голямата част от човешкия мозък. Дисекацията на вътрешната каротидна артерия, подобно на дисекацията на друг кръвоносен съд в човешкото тяло, представлява състояние на спонтанно разслояване на слоевете на стената на съда, при което кръв навлиза в новосъздалия се лумен. Това от своя страна създава предпоставка за оказване на компресия върху нормално съществуващия лумен на съда и ограничаване на кръвотока в него с последица настъпване на мозъчна исхемия в определен участък от мозъка (мозъчен инсулт). Друг рисков момент е развитието на мозъчна хеморагия (субарахноидален кръвоизлив) вследствие на руптура на аневризмално разширената стена на съда.


Дисекацията на вътрешната каротидна артерия е сравнително рядко срещано състояние, но от друга страна представлява водеща причина за настъпване на инсулт в по-млада възраст.

Широката вариация от клинични признаци и симптоми прави своевременното поставяне на правилната диагноза изключително трудно. Това от своя страна обаче се оказва ключов момент в превенцията на възможните усложнения, най-вече в намаляване на риска от последващ мозъчен инсулт.



Причини за настъпване на дисекация на вътрешната каротидна артерия

Три са възможните сценарии, според които може да настъпи дисекация на вътрешната каротидна артерия.

  • Спонтанно – т.е. без предшестващ рисков момент. Това е и най-често срещаната форма, при която се открива известна фамилна предиспозиция. Заболявания, засягащи съединителната  тъкан, напр. болест на Марфан, синдром на Елерс-Данлос, фибромускулна дисплазия и други увеличават риска от настъпване на това състояние. Друг рисков момент е наличието на по-дълъг стилоиден израстък в областта на шията, който може да доведе до компресия на съда в определена позиция на главата;
  • След травма – тя може да е както закрита, така и пенетрираща, т.е с пряко засягане стената на съда. Травматичният момент може да е както със значителен характер (най-често след инцидент с мотоциклет), така и по същество с незначителен характер (хиропрактики в областта на врата);
  • Ятрогенно – например след мозъчна ангиография или друга манипулация в областта на врата.

Епидемиология

Заболяването може да се наблюдава практически във всяка възраст, но най-често се наблюдава на средна възраст около 40 години. Дисекацията на вътрешната каротидна артерия е водеща причина за настъпване на мозъчен инсулт при лица под 40-годишна възраст. Известна предилекция се открива сред лицата от мъжки пол.


Клинична картина

Заболяването може да презентира с широка вариабилност по отношение както на характера на оплакванията, така и на тяхната интензивност. В немалък процент от случаите симптоми могат въобще да липсват, което прави поставянето на диагнозата изключително трудно, дори невъзможно.


Класическата изява на заболяването включва:

  • Болка от едната страна на главата;
  • Болка в лицето или окото от същата страна
  • Болка във врата отново със същата локализация;
  • Спадане на клепача и стесняване на зеницата от страната на увреда – синдром на Хорнер – наблюдава се при засягане на симпатиковите влакна по хода на вътрешната каротидна артерия.

Появата на признаци на настъпващ инсулт (слабост в крайниците от едната страна на тялото, спадане на устния ъгъл, нарушение на говора и др.) редом с гореизброените оплаквания прави диагнозата по-лесна за поставяне. Друг момент е положителната фамилна анамнеза или или наличието на предразполагащи фактори – заболявания на съединителната тъкан, травма в областта на врата, хиропрактики.


Диагноза 

Решаващи за поставяне на диагнозата са следните образни изследвания – компютърна томография с ангиограма (т.е съдово изобразяване), като алтернатива е и провеждането на магнитнорезонансна ангиография. Друг диагностичен инструмент е и стандартната дигитална субтракционна ангиография.


Лечение

Лечението зависи от много фактори, един от които е причината за възникване на дисекацията – травматична или спонтанна, както и от развитието или не на мозъчен инсулт. Друг момент е локализацията на дисекацията – в участък на съда извън навлизането му в мозъка, т.е екстракраниално или във вътремозъчен участък (интракраниално).


При липсата на контраиндикации и с цел предотвратяване на възможен последващ мозъчен инсулт може да се назначат тромбоцитни антиагреганти или системна антикоагулантна терапия с хепарин. В случаи, когато са налице противопоказания за провеждане на антикоагулантна терапия или медикаментозната терапия не е достатъчна може да се обсъди поставянето на ендоваскуларен стент.