Често търсенето на истината в науката допира до литературната справка. Така е и установена връзката между острите респираторни заболявания (дихателни инфекции) и обострянията на бронхиалната астма.


В действителност връзката между екзацербациите (обострянията) на астмата и инфекциите на дихателните пътища е наблюдавана още преди години, но едва с развитието на високочувствителни диагностични молекулярно-генетични тестове е налице обективизиране. Проучвания показват, че при до 95% от амбулаторно прегледаните и хоспитализирани деца се изолират инфекциозни причинители (най-често вируси).


Най-често от изолатите са идентифицирани риновируси и респираторно-синцитиален вирус, но също така ентеровируси, бокавируси, параинфлуенцавируси, коронавируси, метапневмовируси, грипен вирус и аденовирус.



Респираторно-синцитиалният вирус е най-честият причинител на бронхиолит в кърмаческа възраст. Това е критичен период в развитието на белите дробове и инфекцията може да има дългосрочно влияние.


Те показват, че респираторно-синцитиалната инфекция в неонатална възраст води до имуномодулация с променен Т-регулаторен клетъчен фенотип, така че повторна инфекция или експозиция на алергени причинява алергичен отговор, поради активиране на специфични лимфоцити.


Последни данни показват, че инфекциите с риновируси в ранна детска възраст са важен рисков фактор за последващо развитие на продължителни обостряния на бронхиалната астма. Причината е, че инфекциозният причинител води до възпалителни промени и ремоделиране на дихателните пътища.


Проспективни проучвания са установили, че риновирусните инфекции увеличават честотата и количеството на изолати от гърлен секрет на Streptococcus pneumoniae, Moraxella catarrhalis и Haemophilus influenzae.


Така възниква хипотезата, че бактериите вероятно са „същественият ко-фактор“, който определя появата и екзацербациите на бронхиалната астма. Доказано е също така, че асимптомните едномесечни деца.


Алергените и вирусите могат да действат по синергичен (взаимосвързан) начин при увреждане на лигавицата на дихателните пътища.


Съпоставяйки данните между страни с различно начало на учебната година (от края на август до началото на октомври), се наблюдава много отчетливо съвпадение на пика от екзацербации на астма. За учениците той е 15-18 дни след започване на учебната година, но и при възрастните с астма се наблюдава нарастване на рецидивите. Тези резултати навеждат на мисълта, че учениците играят роля на вектор за факторите, предизвикващи „епидемиите“ от бронхиална астма.


Методът осцилометрия, известен в англоезичната литература с абревиатурите IOS (Impulse Oscillometry - импулсна осцилометрия) или FOT (Forced Оscillation Тechnique - техника на форсирани осцилации), може да осигури важна обективна информация за деца с диагностицирана или с подозирана астма. Макар и не така широко достъпен като спирометрията, методът осцилометрия може да бъде приложен при малки деца, за разлика от спирометричния тест.


Резултатите сочат, че провеждането на осцилометрия е по-успешно от спирометрия, особено когато детето е болно в момента на изследването.


Децата в предучилищна възраст трудно изпълняват спирометрия, особено когато имат екзацербация на симптомите.


Библиография:
1.    Jartti T, Gern JE. Role of viral infections in the development and exacerbation of asthma in children. J Allergy Clin Immunol. 2017; 140:895e906.
2.    Marotta A, Klinnert MD, Price MR et al Impulse oscillometry provides an effective measure of lung dysfunction in 4-year-old children at risk for persistent asthma. J Allergy Clin Immunol. 2003 Aug;112(2):317–22.