Какво представлява дихателният тест за Хеликобактер пилори?

Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori, H. pylori) е бактерия, която може да причини инфекция в стомаха. Дихателният тест за H. pylori е точен метод за откриване на наличието на инфекция. Тестът се състои в измерването на въглеродния диоксид (CO2) при издишване преди и след изпиване на разтвор, съдържащ вещество, което бактерията H. pylori разгражда.

 


Подготовката за дихателния тест включва спиране на приема на определени медикаменти в продължение на няколко седмици и въздържане от храна и вода няколко часа преди теста. Тестът е безопасен по време на бременност и за деца над 3 години.

В какво се състои дихателният тест за Хеликобактер пилори?

Дихателният тест за H. pylori измерва ензим, наречен уреаза, който присъства в някои микроорганизми, но не и в човешки клетки. Уреазата на H. pylori разгражда уреята до CO2 (въглероден диоксид) и амоняк. След това бактерията използва амоняка, за да неутрализира стомашната солна киселина и да успее да колонизира стомаха.

 

Когато настъпи разграждането на уреята, CO2 навлиза в кръвния поток и така достига до белите дробове, които го освобождават при издишване. Дихателният тест с урея измерва CO2 в дъха на пациент преди и след поглъщане на вещество (чрез таблетка или капсула), съдържащо урея. Ако пробата от дъха на пациента има по-високо от обичайното ниво на CO2, това е признак на инфекция с H. pylori.

 

Предлагат се два вида дихателни тестове: с радиоактивен изотоп въглерод-14 (14С) и с изотоп въглерод-13 (13С). Дихателният тест с изотоп въглерод-14 включва хапче, съдържащо урея и малко количество радиация, еквивалентно на естествената радиация от околната среда, на която човек е изложен в рамките на 24 часа или около 1/4 от йонизиращата радиация при рентгеново изследване. Изследването с въглерод-14 е противопоказно за бременни или кърмещи жени. За разлика от него, тестът с изотоп въглерод-13 съдържа урея без радиация и при него няма никакви рискове.

Колко е надежден дихателният тест за Хеликобактер пилори?

Съществуват две категории методи на изследване за инфекция с H. Pylori:

 

Инвазивни тестове

Инвазивният метод езофагогастродуоденоскопия (ЕГДС) представлява златен стандарт за диагностициране на инфекция с H. Pylori. Въпреки това, поради цената и инвазивността на теста, той може да не бъде първият избор в някои случаи. Инвазивните методи предизвикват значителен дискомфорт, поради което ендоскопията бива отказвана, особено контролната ендоскопия, която се извършва 4 седмици след завършване на лечението.

 

При това изследване чрез ендоскопия на горната част на храносмилателния тракт се вземат малки частици (биопсия) от лигавицата на стомаха или дванадесетопръстника. Доказването за наличие на бактерията във взетия материал от биопсията се извършва чрез микроскопско изследване, изследване на култура, или чрез уреазен тест (наличието на този ензим е показателно за инфекция с H. Pylori).

 

Неинвазивни тестове

 

Неинвазивните тестове за H. pylori включват дихателният тест с урея, изследване на фекална проба (откриване на антигена на H. pylori във фекалиите), и кръвни тестове. При преглед от 2018 г. на 101 проучвания е установено, че дихателният тест за H. pylori е най-точният неинвазивен метод за откриване на инфекцията. Изследването помага при първоначалната диагностика и оценка на резултатите от лечението.

Кога може да бъде назначен дихателният тест за Хеликобактер пилори?

Дихателният тест за H. pylori се препоръчва при:

  • Изпитване на болка или дискомфорт в горната част на корема;
  • Наличие на други свързани състояния, като рак на стомаха или пептична язва;
  • Дългосрочна терапия с аспирин или започване на дългосрочна терапия с нестероидни противовъзпалителни средства

Тестът не бива да бъде провеждан при наличие на симптоми, типични за киселинен рефлукс. Освен това тестът с изотоп въглерод-13, при който не се поглъща радиоактивен материал се препоръчва пред теста с изотоп въглерод-14. Въпреки че 14C е безопасен, 13C е по-добър избор за:

  • Жени в детеродна възраст;
  • Бременни;
  • Деца на възраст над 3 години

Каква е подготовката за дихателния тест за Хеликобактер пилори?

Преди дихателен тест за H. pylori може да се наложи спирането на приема на определени лекарства. Някои медикаменти могат да предизвикат фалшиво отрицателни резултати чрез намаляване на уреазната активност на H. pylori. Фалшиво отрицателният резултат показва липса на инфекция, когато всъщност има такава.

Лекарствата, които трябва да бъдат спрени преди теста, могат да включват:

  • Бисмутови съединения за най-малко 4 седмици преди теста;
  • Антибиотици за поне 4 седмици преди теста;
  • Инхибитори на протонната помпа за най-малко 2 седмици преди теста

Някои проучвания показват също, че H2 блокерите (блокиращи хистаминовите рецепторите в стомашните жлези, в резултат на което се потиска продукцията на солна киселина и пепсин) могат да причинят фалшиво отрицателни резултати, затова е възможно някои специалиста да препоръчат спиране на приема на такова лекарство преди дихателен тест за H. pylori.

 

Не е необходимо прекратяването на приема на антиациди, но приемането им в деня на изследването обикновено не се препоръчва. Необходимо е да се приемат само лекарствата, одобрени от лекаря в деня на процедурата. Освен това не трябва да бъде прекъсван приемът на предписаните лекарства без предварителна консултация със специалист.

 

Необходимо е въздържане от прием на храна и напитки 6 часа преди тест 14C. При теста 13C трябва да бъдат следвани инструкциите на лекаря относно това колко дълго трябва да продължи въздържането от прием на храна и напитки преди процедурата. Предварителната подготовка за процедурата включва:

  • Избягване на приема на зеленчуци (варива) 3 дни преди теста;
  • Да не се дъвче дъвка непосредствено преди теста;
  • Не бива да се пуши 3 часа преди теста;
  • Зъбите трябва да бъдат измити добре, както и устата да бъде изплакната преди теста

Как се извършва дихателният тест за Хеликобактер пилори?

Обикновено дихателният тест с изотоп въглерод-13 се извършва чрез:

  • Дишане в торбичка, подобна на балон, за измерването на базово ниво на издишан CO2;
  • Прием на смес от лимонена киселина, която съдържа урея;
  • Повторно дишане в подобна на балон торбичка след 15 минути за ново измерване на CO2 за сравнение с изходното ниво

След теста пациентът може да възобнови своите ежедневни дейности. Тестът трябва да бъде извършен отново 4-8 седмици след завършване на лечението на инфекцията с H. pylori.

Какво показват резултатите от дихателния тест за Хеликобактер пилори?

След процедурата пробите отиват в лаборатория, където се оценяват. Ако при втората проба нивото на CO2 е по-високо от изходното ниво, това показва наличието на уреаза от H. pylori, което значи положителен резултат.

 

Обратно, ако двете издишани проби съдържат приблизително еднакви нива на CO2, това предполага липса на уреаза и означава отрицателен резултат. Резултатите често са налични в рамките на няколко дни.

 

Референции:
1. Cochrane Library. Best, L. M. J., et al. (2018). Noninvasive diagnostic tests for Helicobacter pylori infection
2. MedlinePlus. Helicobacter Pylori (H. Pylori) Tests
3. American Academy of Family Physicians. Noninvasive Diagnostic Tests for Helicobacter pylori Infection
4. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Sankararaman, S., et al. (2021). Urea breath test