Ден преди постъпването си в болницата момиче на 6 години се буди с двустранна слабост на долните крайници. Отива на училище, както обикновено, но по време на междучасието тя пада и не може да се изправи. Майка ѝ я води при опщопрактикуващ лекар, който я насочва към невролог.
На следващия ден тя се буди с усещане за изтръпване в ръцете и краката, невъзможност да седи или да стои сама и затруднено преглъщане. Откарана е в местно отделение за спешна помощ и е хоспитализирана в детска неврологична болница.
Физикалният преглед разкрива офталмоплегия (парализа на мускулите, които контролират движението на очите), дизартрия (нарушения в речта) и арефлексия ( липса на неврологични рефлекси). Изследването за нервна проводимост показват забавена скорост на провеждане на нервните импулси.
Момичето е прието в интензивното отделение с предполагаема диагноза синдром на Гилен-Баре и впоследствие е извършена наложителна интубация.
На следващата вечер медицинската сестра, която къпе момичето, намира кърлеж в тилната област, скрит под косата ѝ. Кърлежът е отстранен незабавно и симптомите на момичето постепенно изчезнали. Тя е изписана вкъщи една седмица по-късно.
Парализата, след ухапване от кърлеж, е рядко заболяване, което се характеризира с остра, възходяща парализа, която често се бърка с други остри неврологични разстройства или заболявания, например синдром на Гилен-Баре или ботулизъм.
Смята се, че парализата се причинява от токсин, секретиран в слюнката на кърлежите по време на храненето им, който блокира действието на моторните неврони или действието на ацетилхолин (един от основните медиатори на невроните), в зависимост от вида на кърлежа.
Появата на симптомите обикновено става след 4-7 дни от захващането на кърлежа. Възходящата парализа прогресира за няколко часа или дни.
Парализата на кърлежите може да бъде разделена на два отделни етапа: продромална и пълна парализа.
Продромалният период често се появява в рамките на 36 часа след захващането на кърлежа и се проявява с неспецифични грипоподобни симптоми - главоболие и изтръпване. Ако кърлежът остане прикрепен, започва пълната парализа (често до четвърти ден) с атаксия (липса на равновесие и координация на волевите мускулни движения), последвана от слабост към долните крайниците. Нарича се възходяща, защото започва от долните крайници, като постепенно се изкачва нагоре и в последстие обхваща и туловището и горните крайници .
При някои пациенти се наблюдава засягане на черепните нерви, което се презентира с офталмоплегия, лицева слабост и булбарна парализа (обхваща мусулите на устната кухина и шията; най-често се проявява с трудност при преглъщане). Отстрана на други неврологични симптоми - сензорната загуба (загуба на усет) обикновено не се проявява. В повечето случаи липсва болка.
Симптомите обикновено изчезват в рамките на 24 часа след отстраняване на кърлежа. Когато кърлежът не бъде отстранен, смъртността в резултат на респираторна парализа е приблизително 10%. Такава парализа настъпва, когато се засегнат междуребрените мускули и диафрагмата.
Синдромът на Гилен-Баре е рядко заболяване, при което имунната система на тялото атакува невроните. Обикновено първите прояви на болестта са слабост и изтръпване на крайниците.. Тези симптоми могат бързо да се разпространят и евентуално да доведат до парализа на цялото тяло.
Тежката форма на синдрома на Гилен-Баре изисква спешна медицинска помощ. Повечето пациенти с тази диагноза трябва да бъдат хоспитализирани.
Точната причина за болестта не е известна. Тя често се предхожда от инфекциозно заболяване като респираторна инфекция или стомашен вирус.
Синдромът на Гилен-Баре често започва с изтръпване и слабост, локализирани в краката и се разпространява към горната част на тялото и ръцете. При около половината от хората с нарушение симптомите започват в ръцете или лицето. С напредването на болестта мускулната слабост може да се превърне в парализа.
Други признаци са: усещания за бодежи и иглички в пръстите на ръцете и краката, неустойчивост при ходене, в някои случаи дори невъзможност за ходене или изкачване на стълби, трудности при говорене, дъвчене или преглъщане и за разлика от кърлежовата парализа, той може да протече със силна болка (в някои случаи тя се засилва нощем).
Тежките, ранни симптоми на синдрома на Гилен-Баре значително увеличават риска от сериозни дългосрочни усложнения. Рядко смъртта може да настъпи от усложнения като респираторен дистрес синдром и инфаркт.
Няма известен медикамент, който да може да излекува синдрома на Гилен-Баре. Нормално лечението цели да облекчи симптомите и да намалят продължителността на протичане на заболяването. Повечето хора се възстановяват, въпреки че при някои може да се наблюдават остатъчни симптоми, като слабост, изтръпване или умора.
Лечението на кърлежовата парализа включва отстраняването на самите кърлежи. Хората в райони, ендемични за кърлежи, трябва да са наясно с болестите, пренасяни от кърлежи и да извършват рутинни проверки за кърлежи след евентуални експозиции. Като профилактична мярка има налични репеленти срещу насекоми и кърлежи включително, които предотвратяват ухапването.
Много е важно разглеждането на парализата, причинена от кърлежи, в диференциалната диагноза на лица с възходяща парализа, които живеят в или посещават ендемични за тях региони. Диагнозата се потвърждава чрез намиране на кърлеж, прикрепен за кожата и наблюдение за признаци на подобрение след отстраняване на кърлежи. Не съществува друг тест за потвърждаване на парализа, причинена от кърлеж.
