32-годишна жена е приета в спешно отделение с оплакване за болка и подуване на долните крайници, датиращо от последните 3 дни. Тя отрича наличието на скорошни или минали травми в тази област, като споменава, че преди е имала подобна болка в лактите и глезените си. Тогава не е потърсила никаква медицинска помощ и симптомите и са утихнали след прием на нестероидно противовъзпалително лекарство (NSAID). Съобщава за температура и продуктивна кашлица от преди 2 седмици.

 

При физикалния преглед пациентката е афебрилна ( без температура) с нормално кръвно налягане, пулс и честота на дишане. Десният долен крайник е нормален, без оток или деформация. При левия в областта на коляното има доловим оток. Няма наличие на хепатоспленомегалия (увеличени размери на черен дроб и слезка) и не са открити други системни аномалии. Предписани са и болкоуспокояващи и е изпратена у дома.


 

Пациентката се появява отново 10 дни по-късно с още по-силна болка в ставите, вече и в областта на глезените, китките и коленете. Тя съобщава, че симптомите и не са се подобрили след последното и посещение. Лекуващият лекар открива еритематозни плаки(зачервяване) по тялото и. Подкожни нодули (възли) са открити и по двете ръце. При аскултация няма налични абнормални шумове и неврологичният и статус е безупречен. Тя е незабавно приета за по-нататъшно изследване с подозирана диагноза на системен лупус или остра ревматична треска.

 

Взета е култура от гърлен секрет, в която не се откриват стрептококи от група А, но тя има повишени титри на антистрептолизин О (АСО) и дезоксирибонуклеинови антитела (анти-DNase В). Кръвната картина показва признаци на остра инфекция с повишен брой на левкоцитите (белите кръвни клетки) и повишено СУЕ. Поставена е диагноза остра ревматична треска.

 

Острият ревматизъм (ревматична треска) е заболяване, което се развива няколко седмици след инфекции на горните дихателни пътища със стрептокок от група А. То възниква поради имунна реакция, индуцирана от стрептококите. Системният лупус от друга страна е автоимунно заболяване, което се среща най-вече при жени между 20- и 40-годишна възраст. Обща и най-честа изява на двете заболявания е засягането на големите стави – коленни, глезенни и лакътни.

 

Ревматичната треска може да засегне много органи. Основните прияви са класифицирани в т.нар. JONES критерии. Те включват:

  • Полиартрит - артрит на повече от една става, като в случая се засягат големите стави;
  • Еритема маргинатум - макуло-папулозен обрив, който се изразява с болезненост и зачервяване по кожата в областта на ставите;
  • Хорея минор - лезия в главния мозък, която се проявява с бързи, неволеви и безцелни движения;
  • Ревматичен артериит - представлява възпаление на артериите, като най-често засягат бъбречните, коронарните и мозъчните артерии;
  • Панкардит – ревматична болест на сърцето.

 

Най-големи поражения има при засягането на сърцето. Ревматизмът може да засегне всяка част на сърцето. Може да се прояви с ендокардит, миокардит или перикардит. Ендокардитът е най-сериозната последица от ревматичната треска. Най-често е засегната митралната клапа, като тя може да бъде трайно увредена.

 

При системния лупус е налице мултиорганно засягане:

  • Васкулит на малките артерии;
  • Кожни изменения – много характерен е макуло-папулозният обрив в областта на носа и бузите, който често се оприличава на пеперуда;
  • Серозни обвивки – често възникват плеврити и перикардити;
  • Увреждане на бъбреците – болните развиват гломерулонефрит;
  • Засягане на сърцето – освен парикардит лупусът може да се манифестира и с еднокардит; тук отново митралната клапа е най-честата локализация;
  • Атеросклероза на коронарните артерии;
  • Централна нервна система – може да има огнищна симптоматика или невро-психиатрични симптоми;
  • Засягане на ставите – засягат се големите стави;
  • Слезка – може да бъде уголемена.

Най-сериозните последици при пациентите с лупус са остър миокарден инфаркт, поради засягане на коронарните артерии, и бъбречна недостатъчност, като последица от увреждането на бъбреците. По честота бъбречната недостатъчност изпреварва миокардния инфаркт като причина за смърт на пациентите.

 

Диагнозата остра ревматична треска се поставя при наличие на доказателства за предшестваща стрептококова инфекция, в комбинация с наличието на две основни прояви или едно голямо и две незначителни прояви по JONES критериите. Потвърждаването на предхождаща стрептококова инфекция става при наличие на  дезоксирибонуклеинови (анти-DNase В) антитела и анти-стрептолизин О титър (ASOT), които са спефицични за стрептококите.

 

Диагнозата при лупус се поставя на базата на оценка на клиничната картина, физикалната находка, лабораторните изследвания и наличието на антинуклеарни ангитела(ANA). Положителен тест за наличието на тези антитела, произведени от имунната система, доказва автоимунна реакция. Повечето хора с лупус имат положителен ANA тест, но трябва да се вземе под внимание фактът, че повечето хора с положителна ANA нямат лупус. При положителен резултат за АНА най-често се прибягва към по-специфични изследвания за антитела.

 

Лечението на ревматизма включва антибиотична терапия, противовъзпалително лечение и лечение за сърдечните симптоми. Целите са облекчаване на симптомите, премахване на стрептококовата инфекция от група А, профилактика срещу бъдеща инфекция и предотвратяване на нови епизоди.

 

Лечението на системния лупус включва противовъзпалителни медикаменти, кортикостероиди и имуносупресивна терапия, с цел намаляване на реакцията на имунната система срещу организма.

 

Диагностицирането на острата ревматична треска е трудно, тъй като симптомите варират значително при различните пациенти. Те често се припокриват с тези на автоимунните заболявания и диференциалната диагноза е много важно и определящо звено при тях.