Абнормалнотo раздалечаване на правите коремни мускули или т. нар. диастаза, представлява преразтегляне на тъканите, но без данни за разкъсване.
Диастазата може да бъде по цялото протежение на линеа алба – като около пъпа се наблюдава най-често. В случаите на диастаза под долната част на пъпа – повлияването е по-трудно от терапевтична гледна точка.
Състоянието не бива да се класифицира като козметичен проблем, тъй като може да доведе до проблеми, свързани с тазовото дъно - пролапс, инконтиненция на урина, включително и формиране на херния.
Пространството между двата прави коремни мускула се измерва с калипер или ултразвуково изследване. Повдигат се главата и лопатките, за да се напрегнат мускулите и да се види колко е раздалечаването, като ехографията може да бъде провеждана и в покой.
Постепенно възстановяване на тъканите е възможно, но може да изисква дълго време, създавайки дискомфорт, поради което препоръките се насочват към ранното вземане на мерки.
Диастаза около 4-5 см. често налага и оперативна намеса.
Предразполагащи фактори освен голям плод, многоплодна бременност и наднормено тегло, са две поредни цезарови сечения. Съединително-тъканните синдроми също имат значение – като синдром на Марфан, например.
Пациентките не реагират еднакво на лечението, поради което дори упражненията трябва да бъдат подбирани индивидуално. При гимнастиката, която се препоръчва не трябва да е налице издуване или наличие на болка. Важно е да се активират коремните мускули, без да се увеличава вътрекоремното налягане.
Упражненията за корекция на стойката също имат съществено значение, тъй като проблемът е не само на коремната стена и не може да се разглежда изолирано. Той се отразява върху статиката на цялото тяло. Затова се включват упражнения за тазова стабилност - активиране глутеалната мускулатура и релаксиране дълбоките сгъвачи на тазобедрените стави.
Изграждането на хранителен режим цели да подпомогне рехавата съединителна тъкан в зоната на диастазата, също така да елиминира запека и да регулира изхожданията - с цел превенция на увеличаването на вътрекоремното налягане.
Правилното дишане е не на последно място по важност, тъй като диафрагмата на таза е пряко свързана с диафрагмата, разделяща коремната от гръдната кухина.
Превенцията има значение, но все още се спори колко реално е нейната ефективност.
Важно е да се отбележи и значението на пушенето, тъй като според проучвания, херниите имат по-висок процент при жени-пушачки. Освен това при наличие на диастаза, особено ако не са били предприети навременни мерки – налице е предразположеност към дисфункция на тазовото дъно през пери- и постменопаузалния период.
Със сигурност прекалени екстензии не са подходящи за лечение, защото се повишава рискът за херния. Затова и бързото връщане към йога или пилатес, на фона на вече получена и установена диастаза – налага контрол над упражненията и избягване на преразтягането.
Биофийдбек терапията също има своето място в лечението на диастаза, като причината е, че жените нагледно получават информация какво се случва при изпълняване на определени упражнения.
Най-голям ефект за състоянието има прилагането на стимулация и упражнения. Най-малка е ефективността на стимулацията прилагана самостоятелно, докато среден е ефектът при приложение само на упражнения.
Тейпингът няма особено голям ефект, въпреки, че се провежда често. До голяма степен неговата роля е и чисто психологическа – че има придържане на диастазата.
Корсетите не са добра идея, особено ако е имало вагинално раждане, тъй като цялото коремно налягане се насочва надолу към тазовото дъно и това има отношение към предразположеност към пролапс на органите.
Според някои източници има добър ефект от прилагането на метода сухи игли.
Референции:
1. European Hernia Society;
2. Diastasis Recti Abdominis – Physiopedia;
3. Diastasis Recti (Abdominal Separation): Symptoms & Treatment, Cleveland Clinic.
