Щракащ пръст е по-познатата диагноза сред пациентите. Медицинският термин, който се използва е стенозиращ тендовагинит. Състоянието обикновено засяга едно или по-рядко няколко от сухожилията на ръката. Диагнозата не е изключена да бъде поставена на пръстите и на краката, но е изключителна рядкост. Стенозиращият тендовагинит обикновено засяга палеца, а на второ и трето място по честота – съответно безименния пръст и кутрето.


Имайки предвид основните рискови фактори за възникване на състоянието, не е учудващ фактът, че по-често щракащият пръст засяга дясната ръка, поради изразената доминантност на същата. Най-честите причини са претоварване на пръстите с еднотипни движения или изразени по-продължителност, но нехарактерни за пациента.


В същността си, това състояние представлява хронично възпаление на сухожилното влагалище (тендовагинит), като засегнати са костно-фиброзните канали на флексорните сухожилия на ръката (сухожилията, които участват в сгъването на пръстите).



Поради хроничното дразнене и възпаление се наблюдава задебеление на самото флексорно сухожилие. По този начин то не може да преминава свободно през костно-фиброзния канал и се „заклещва“ на входа му, в основата на съответния пръст.


В началото пациентите изпитват затрудняния в разгъването на пръста, които с течение на времето се увеличават до степен разгъването да е възможно само с помощта на другата ръка – пасивно разгъване. В момента, в който с помощта на другата ръка пръстът се изправи се чува и специфично изщракване, откъдето идва и лаическото наименование на състоянието. Характерен белег е, че задебелението на сухожилието може да се опипа.


Обикновено протича с незначителна болезненост, която се усеща в основата на пръста. По-често се засяга женският пол, по-конкретно жени в и около менопаузата. Някои други системни заболявания също могат да имат значение – такива са захарният диабет, ревматоидният артрит, подагра и други, включително някои възпалителни заболявания.


Състоянието засяга рядко пациенти в детска възраст, но е възможна появата му при деца между 6 месеца и 3 годишна възраст. Най-често се засяга палецът, като симптоматиката се изразява в невъзможност за разгъването му и рядко е съпроводено с болка. Добрата новина е, че често не е нужно лечение и симптомите изчезват спонтанно.


При някои хора, състоянието се подобрява без никакво лечение, но често тези пациенти са рядкост. В зависимост от стадият на развитие – в началото се започва с консервативна терапия, която се състои в прилагането на физиотерапия, а при нужда и лoĸaлнo инжeĸтиpaнe нa ĸopтиĸocтepоиди в проблемния участък. Aĸo тези мерки нe дaдат желания peзyлтaт се обмисля и oпepaтивна намеса.


В началните стадии на състоянието и в домашни условия се препоръчват масажи с кубче лед, което се увива предварително в плик или плат, за да не се налага директно, тъй като може да подразни кожата.


Cъщo тaĸa мoжe дa ce oпитa имoбилизaция нa пaлeцa зa няĸoлĸo ceдмици и cлeд тoвa физиoтepaпия и pexaбилитaция.

 

Важно е да се отбележи, че оперативната намеса се извършва под локална анестезия и представлява рутинна процедура. След нея е от значение също назначаване на рехабилитационен курс, в който изключително важно място заемат ежедневните, неколкократни изпълнения на комплекса с упражнения.