Остеопорозата е състояние, което значително увеличава чупливостта на костите и фрактурния риск. Поставянето на диагноза е много лесна след настъпване на нискоенергийно счупване. Тъй като това крие много рискове от инвалидизация и смърт, целта на лекаря е да открие ниската костна плътност и да назначи лечение преди да настъпи фрактура.


За диагностициране на остеопорозата се използват неинвазивни методи, които могат да оценят костната плътност и да идентифицират хората с висок риск от настъпване на фрактура. Златен стандарт за диагностициране на остеопороза е двойно-енергийната рентгенова абсорбциометрия (DXA).


Това е специално рентгеново изследване, което използва ниско-дозови рентгенови лъчи, преминаващи през костта. На базата на математически модели се изчислява костната минерална плътност. Изследването се провежда обичайно в областта на лумбалните прешлени и бедрото или по-рядко - на предмишницата. Методът е безопасен и отнема кратно време, а рентгеновото облъчване е 10 пъти по-малко от това на стандартна рентгенова снимка. Въпреки това е противопоказан за бременни жени.



На базата на DXA се изчисляват два основните параметра: T-скор и Z-скор. T-скор представлява броят на стандартните отклонения над или под средната костна минерална плътност за млада популация. Тоест дадената костна плътност на изследвания пациент се сравнява с база данни от измервания на здрави, млади хора с достигната нормална пикова костна маса. За остеопороза се приема Т-скор ≤ -2,5 стандартни отклонения, а за намалена костна маса (остеопения) – Т-скор > -2,5 и ≤ -1,0 стандартни отклонения.


Z-скор показва разликата в измерената костна плътност спрямо нормални измервания при група от хора от същата възраст и пол. При измерена костна плътност със Z-скор по-нисък от 2 стандартни отклонения спрямо нормата (Z-скор ≤ -2,0), се приема за ниска за възрастта костна плътност. Този показател се използва при изследване на млади хора, т.е. мъже под 50-годишна възраст и жени преди менопауза.


Недостатък на DXA е, че когато има дегенеративни промени по прешлените (напр. остеофити) или деформации, както и калцификати на аортата в областта на изследването, измерената костна плътност на лумбални прешлени може да бъде фалшиво завишена и да не отразява реалния фрактурен риск. Ендопротезирането на бедрена става или поставянето на импланти, също прави изследването в тази област невъзможно.


В тези случаи на помощ идва количествената компютърна томография (QCT). Това е триизмерен рентгенов метод, който показва обемната плътност на костта и не се влияе от артефактите в областта на изследването. Използва се като алтернатива на DXA за поставяне на диагнозата остеопороза. Недостатъкът му е, че има по-високо лъчево натоварване от DXA.


Количественият ултразвук на пета е също неинвазивен метод за определяне на костна плътност, който се основава върху скоростта на преминаване на ултразвукът през костта. Към момента, на базата на този метод не може да се инициира лечение на остеопороза. Той се използва единствено като скринингов тест, който да насочи пациента към DXA.


Кой подлежи на скрининг за остеопороза?

Според Международната асоциация за клинична дензитометрия (ISCD), за изследване на костна плътност са показани следните рискови групи:

 

  • Всички жени над 65-годишна възраст;
  • Жени в менопауза под 65 години с поне един рисков фактор за остеопороза: ниско телесно тегло, предишна фрактура, прием на медикаменти или заболявания, водещи до ниска костна плътност;
  • Жени в перименопаузалния период със значими клинични рискови фактори за остеопороза;
  • Всички мъже над 70-годишна възраст;
  • Мъже под 70 години, които имат значим рисков фактор за фрактури;
  • Всички възрастни, които са получили фрактура при минимална травма (падане от собствен ръст или от малка височина, или травма, която е останала незабелязана от пациента);
  • Възрастни със заболявания, които водят до намалена костна маса;
  • Възрастни, приемащи медикаменти, свързани с костна загуба – напр. кортикостероиди в доза > 7.5 мг  преднизон дневно за период от 3 месеца, високи дози щитовидни хормони, антиконвулсанти, хипнотици;
  • Всеки, който подлежи на медикаментозно лечение за остеопороза;
  • Всеки, който се лекува за остеопороза, с цел да се проследява ефекта от лечението;
  • Всеки, който не се лекува, но при който установяването на значима костна загуба би насочило към провеждане на терапия;


Библиография:

1. БДЕ, Препоръки за добра практика по остеопороза, 2019, София
2. 2019 ISCD Official Positions Adult, [Internet] ISCD.org