В началото на всеки един диагностичен процес е много важно детайлно да се обърне внимание на няколко анамнестични въпроса:

 

  • Кога е настъпила първата менструация (менархе)?
  • Какъв е характерът на менструалния цикъл (МЦ) – редовност, продължителност, характер на кървене?
  • Имала ли е жената в миналото бременности, аборти, възпалителни заболявания, промени в теглото, общи заболявания, приемани медикаменти, досегашни опити за лечение, фамилност за определен гинекологичен проблем?
  • Води ли жената полов живот?

 


Редовният менструален цикъл е в повечето случаи огледало за нормална хормонална продукция и интегритет между трите важни структури в женската полова система – яйчници, хипофиза и хипоталамус. Именно затова  менструалният календар е много полезен в диагностиката на хормоналните проблеми при жената. 

 

След добре снетата анамнеза, втората важна стъпка в диагностичния процес е прегледът. В него е необходимо лекарят да установи какъв е фенотипът и степента на естрогенизация на жената, т.е. дали са налице типичните за жената пропорции на тялото, нормално развитие на гърдите или са налице данни за хиперандрогения. Признаците за повишени нива на андрогените най-често са повишено лицево космяване, вкл. в зони по тялото, по-които обичайно мъжете са окосмени, акне и косопад. Сред по-редките клинични белези са: загрубяване на гласа, уголемяване на клитора и силно оредяване на скалпа. При прегледа е важно да се изключи също наличие на секреция от млечните жлези. 

 

Гинекологичният преглед позволява да се установи състоянието на външните и вътрешните полови органи и той несъмнено е необходим в комплексната оценка на заболяванията на женската ендокринна система.

 

Лабораторни тестове

Лабораторната диагностика на женската полова ос включва изследване на хормоните при базални условия и в хода на функционалните тестове. Всички хормони, имащи отношение към половата система при жената, се изследват базално през ранна фоликулинова фаза – между 3-ти и 7-ми ден от менструалния цикъл  или след предизвикана медикаментозно псевдоменструация. Прогестеронът единствено се определя през средната лутеална фаза (19-ти-22-ри ден при 28-дневен менструален цикъл), като стойности над 5 ng/ml говорят за настъпила овулация. 

 

Хормоните от хипофизата, които контролират функцията на яйчните - фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) и лутеинизиращ хормон (ЛХ), имат пулсатилна секреция, зависима от осцилациите на гонадотропния стимулиращ хормон (ГХРХ, хормон на хипоталамуса) и следва да се определят в трикратна проба през 20 мин. Те също е необходимо да се изследват в ранна фоликуларна фаза, т.е. между 3-ти и 7-ми ден. ЛХ може да се изследва и няколкократно (най-често в урината) по време на МЦ за потвърждаване на овулаторния пик.

 

Функционални тестове

1. Прогестеронов тест – приемат се 5-10 дни по 20 мг орален активен гестаген (прогестерон-съдържащ препарат). Целта на теста е да провери дали има достатъчни естрогенови нива, които да подготвят вътрематочната лигавица за менструация. Наличието на псевдоменструация в рамките на 5 дни след края на медикамента показва налични естрогенови нива. Тестът намира по-широко приложение в практиката за индукция на кървене с цел провеждане на горепосочените хормонални изследвания.
 

2. Естроген-прогестеронов тест – инжектират се 5 дни по 2 мг естрадиол + 20 мг прогестерон или се приема стандартен контрацептив в рамките на 1 месец. При липса на последващо кървене се касае за маточна причина за аменорея (липса на менструация).

 

3. ГХРХ тест – тестът се провежда за определяне функционалния капацитет на хипофизата. Сутрин на гладно се взима трикратна проба кръв за определяне на ЛХ и ФСХ. Инжектират се бавно венозно 100 мкг ГХРХ и на 30-та, 60-та и 90-та мин. се взимат нови проби за гонадотропините (т.е. ФСХ и ЛХ). Нормално ЛХ има по-ранен пик (около 30-та мин), а ФСХ - на 45-та мин. Липсата на повишение предполага хипофизарна патология. Продължителна хипоталамична хипофункция обаче може да доведе до инактивитетна атрофия на хипофизата, която да се преодолее с продължителна стимулация (помпа).

 

4. Гонадотропни хормони – тестът се позовава на принципа, посредством стимулация с ЛХ и ФСХ, да се провери функционалния капацитет на яйчника. Той намира по-широко приложение в практиката като метод за индукция на овулацията след жени, желаещи постигане на бременност.

 

5. Тест с Кломифен цитрат - изследване на системата хипоталамус-хипофиза-яйчник (5 дни х 100 мг – следи се отговора на гонадотропините и естрадиола на 10тия ден от цикъла,  респ. овулацията). При положителен тест е налице нормален интегритет на полова ос. Тестът намира широко приложение в диференцирането на функционални от органични нарушения на хипофизата или хипоталамуса, както и е един от широкозастъпените методи за индукция на овулацията.