В основата на диагностичния процес на заболяванията на щитовидната жлеза стоят винаги правилно снетата анамнеза и преглед. По-нататък диагностиката продължава с вземането на кръв за хормонален и/или имунологичен анализ, но нерядко образни методи допълват диагнозата и позволяват оформянето на цялостен поглед върху конкретния проблем.

 

Сцинтиграфия на щитовидната жлеза


 

Измерване натрупването на радиоактивен йод в щитовидната жлеза е чудесен и удобен метод, например за диференциране на случаите на тиреотоксикоза, при която е налице отделяне на ексцесивно количество тиреоидни хормони в кръвообращението. Методът съчетава едновременно изследването на тиреоидната структура и функция, с което се позволява разграничаване на причината за тиреотоксикозата – дали от дифузен процес (обхващащ цялата жлеза) или в резултат на едно или повече огнищни изменения в жлезата (възли). 

 

Три са основните изотопа за скениране на щитовидната жлеза: технеций и два изотопа на йода   (123 I и 131I). Технецият има много кратък полуживот и повторният скен може да се направи в рамките на 1 час след инжектирането му. 123 I има също къс полуживот - около 13 часа, но поради високата му цена той рядко се използва за тези цели. Ниска доза 131I,  приеман през устата позволява оценка на радиоактивното натрупване в жлезата на 4-6 час и отново на 24-тия час. Неговото приложение е основно като лечебно средство, при състояния изискващи радиоактивно разрушаване на тъканта, в която се натрупва.

 

Методът намира приложение в клиничната практика за диференциране, например на Базедова болест от постпартален тиреоидит, при който натрупването на радиойод в жлезата е блокирано (той не се натрупва и на сцинтиграфията жлезата не се визуализира), докато при Базедовата болест – радиойодкаптацията е повишена. 

 

Тя бива повишена също и при токсичната полинодозна гуша с визуализиране на множество зони на повишено натрупване. При токсичния аденом, при който е налице солиден възел в щитовидната жлеза, който свръхпродуцира щитовидни хормони, на сцинтиграфското изследване се визуализира т.нар. „горещ” възел.

 

Сцинтиграфията на щитовидната жлеза има лимитираща роля в диференциацията на злокачествени от доброкачествени възли. „Горещите” възли с голяма вероятност са доброкачесвени. Обаче възлите в щитовидната жлеза, които не натрупват радиойод и се отбелязват като „студени”, често изискват допълнителна диагностика. 

 

Целотесният скен с 131I  се използва за проследяване на пациенти, оперирани от диференциран карцином на щитовидната жлеза с цел откриване на рецидиви и/или метастази на заболяването.

 

Сцинтиграфията е противопоказана да се използва при бременност, юношеска и детска възраст.

 

Ехография на щитовидната жлеза

 

Днес ехографията на щитовидната жлеза е по-широко използваният метод от двете образни изследвания. Той е абсолютно безопасен, сравнително евтин и информативен метод за диагноза на щитовидните заболявания, в ръцете на опитен ехографист.  

 

Чрез ехографията лесно се определят размерите на двата лоба и истмуса, както и ехогенността на паренхима, наличието или не на нодули в него, тяхната форма, кръвоснабдяване и други ехографки характеристики. 

 

Познавайки типичните ехографски картини на тиреоидита на Хашимото, изследващият ендокринолог би могъл да се насочи за изследване на тиреоидни антитела при суспектни ехографски белези за допълване на диагнозата.

NEWS_MORE_BOX

 

В световен мащаб съществуват ехографски критерии, според които ехографистът определя визуализиращия се възел в щитовидната жлеза като високорисков за малигненост, такъв с междинен риск, нисък риск, много нисък риск и напрактика бенигнен възел. При съмнения за малигненост на възела е уместно провеждането на биопсия с последващо цитологично изследване на взетите клетки от него.

 

ЯМР, КТ и ПЕТ

 

По-малко използвани в практиката остават ядрено-магнитният резонанс (ЯМР), компютърната томография (КТ) и позитронната-емисионна томография (ПЕТ). Тяхното приложение е основно за локализация на метастатични огнища при тиреоиден карцином. ЯМР и КТ могат да се използват при съмнения за субстернална локализация на щитовидната жлеза, трахиална локализация или признаци за притискане.