Нарушенията на функцията на щитовидната жлеза днес са все по-често срещан здравен проблем. За диагностиката им има лесен, евтин и надежден скринингов метод – изследване на тиреостимулиращия хормон (ТСХ). При установяването на нормални нива на ТСХ се отхвърля наличието на нарушения във функцията на жлезата.
Щитовидните хормони, които са отделят от жлезата и имат значение в диагностиката на тиреоидните заболявания, са основно два – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). От тях реално има смисъл изследването само на Т4 (неговата свободна фракция, т.е. несвързана с белтъци – ФТ4). Изследването на нивата на Т3 има ограничено приложение, защото неговите нива в кръвта невинаги кореспондират с променената функция на жлезата.
Хипертиреоидизмът е състояние, характеризиращо се с повишена функция на щитовидната жлеза. При него се измерват ниски нива на ТСХ и повишени на ФТ4. В обратната ситуация – понижената функция на щитовидната жлеза (състояние, известно като хипотиреоидизъм), се измерват повишени нива на ТСХ, а ФТ4 е нисък.
Съществуват и две много по-често срещани състояние на непълно изявен хипер- или хипотиреоидизъм, известни като субклиничен хипертиреоидизъм и субклиничен хипотиреоидизъм. При измерване на понижени или повишени нива на ТСХ, и нормални на периферните хормони (ФТ4) са налице данни за субклиничен хипертиреоидизъм или субклиничен хипотиреоидизъм, съответно.
При заболяванията на хипофизата и/или хипоталамуса, които са контролиращите структури на щитовидната жлеза, е налице хипотиреоидизъм (вторичен – от хипофизата или третичен – от хипоталамуса). При тях нивото на ТСХ може да ниско или нормално. Важният показател в случая е ФТ4, който е нисък.
След установяването на нарушение във функцията на щитовидната жлеза чрез изследването на периферните хормони и ТСХ, следва да се открие причината, която го е обусловила. Затова е необходимо провеждането на допълнителни диагностични изследвания.
Тиреоидни антитела
Имунната система на здравия човек изгражда защитна система за справяне с чуждите за организма агенти като вируси или бактерии, чрез изработването на антитела от лимфоцитите. При хората с хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм често е налице абнормна продукция на антитела, насочени към собствените клетки на щитовидната жлеза. Познати са антитела, насочени към:
- тиреоглобулина – антитиреоглобулинови антитела (ТАТ),
- тиреопероксидазата (ензим, важен за синтезата на щитовидните хормони) – анти-ТРО или по-известни като МАТ,
- рецептора за ТСХ – ТСХ-рецепторни антитела (ТРАБ).
Измерването им може да помогне за диагностиката на тиреоидните заболявания. Например при установяване на повишени нива на ТАТ и/или МАТ при човек с хипотиреоидизъм се касае за автоимунен тиреоидит на Хашимото. Високите нива на ТРАБ, съчетатни с хипертиреоидизъм говорят за наличие на Базедова болест.
Тиреоглобулин
Тиреоглобулинът е протеин, продуциран от нормалните клетки на щитовидната жлеза, както и от туморните клетки на жлезата. Измерването на нивата му има смисъл да се прави единствено при проследяване на пациенти с карцином на щитовидната жлеза след проведена тотална тиреоидектомия (изцяло премахване на щитовидната жлеза) с цел търсене на евентуален рецидив на заболяването. Той не би могъл да се използва като туморен маркер преди извършването на оперативното лечение, защото при наличието на щитовидна жлеза, неговите нива и без друго ще са повишени.
Калцитонин
Калцитонинът е хормон, който се отделя от т.нар. парафоликуларни С-клетки на щитовидната жлеза. Неговите нива се силно повишени при наличие на медуларен карцином на щитовидната жлеза. Той може да се използва предоперативно като туморен маркер, при съмнение за това заболяване. Постоперативно нивата му също продължават да се проследяват, отново с цел откриване на евентуални рецидиви на заболяването.
