Ревматоидният артрит е хронично възпалително, системно, автоимунно заболяване, което се характеризира с дегенеративни промени в ставите и често води до трайни артрозни промени.


Най-голямо значение за диагностиката на ревматоидния артрит са ревматоидният фактор (RF -rheumatoid factor), аnti-CCP (anti-cyclic citrullinated peptide или ССР antibody) и аnti-MCV (anti-mutated citrullinated vimentin или MCV antibody).


Посочените биомаркери са автоантитела, които се синтезират срещу собствените тъкани. Причината за синтеза на автоантитела е промяна в структурата на някои структурни белтъци под действието на инфекциозни причинители или токсини, например. Веднъж синтезирани автоантителата атакуват собствената съединителна тъкан и предизвикават възпалителни реакции, които без или с лечение преминават и се проявяват на по-късен етап отново.



В зависимост от структурата на антигена, автоантителата носят различни имена – антикератинови (срещу кератин), антицитрулинирани протеини и други. Цитрулинът е модифицирана форма на аминокиселината аргинин. Тези анти-цитрулинирани антитела (ACPA) са от особен клиничен интерес. Към тях се отнасят anti-CCP и anti-MCV аnti-mutiral tsitruliniran vimentin (Anti-MCV) – срещу мутирал цитрулиниран виментин. Изследват се от венозна кръв след 12 часа преустановяване на вода и храна.
Търсене на по-специфични и по-чувствителни биомаркери доведе до предлагането през последните години на тестове като anti-CCP (АССР) u anti-MCV. Тези два маркера са с по-голяма специфичност - до 95% и чувствителност до 85-90%.


Пациентите с ревматоиден артрит могат да бъдат разделени на две групи, според наличието или липсата на антитела - положителни и отрицателни за АССР антитела. Редица проучвания препоръчват добавяне на anti-MCV и ревматоидния фактор към АCCP за подобряване диагностичната стойност на тестовете при заболяването.


Познати са три вида тестове: anti-CCP1, anti-CCP2 u anti-CCP3 с различна специфичност и чувствителност. Anti-CCP2 е много полезен за оценка на предклиничен и ранен клиничен стадий на ревматоидния артрит. Пациент с положителен Anti-CCP тест се приема, че има серопозитивен тип ревматоиден артрит, а този с отрицателен тест - за серонегативен тип.


Серопозитивните пациенти имат по-тежко протичане на заболяването, освен това показват по-агресивен набор от симптоми, чести обостряния и ограничени периоди на ремисия в сравнение с серонегативните пациенти.


Anti-MCV – са открити след Anti-CCP антителата и са насочени срещу мутирал цитрулиниран виментин. Цитрулинирането на виментин играе решаваща роля в патогенезата на ревматоидния артрит. Anti-MCV се приемат за част от диагностиката, особено при болни, отрицателни за ревматоиден фактор. В същото време имат важно значение за ранно откриване на заболяването, тъй като се появяват относително по-рано. Anti-MCV показват силна корелация с активността на заболяването и ефекта от лечението.


Различни автори оспорпорват диагностичната надеждност на Anti-CCP и Anti-MCV. Важно е да се отбележи, че комбинираното изследване на двата показателя подобрява значително чувствителността и специфичността на биомаркерите.


Известни са и други биомаркери, които могат да се използват при диагностика. Но те имат по-ниска специфичност и чувствителност, а освен това се позитивират и при други автоимунни заболявания, засягащи съединителната тъкан. Проследяването на тези тестове има значение при подпомагане диагнозата на ревматоидния артрит.


Даден тест може да е положителен при пациент в продължение на години, преди изобщо да се развият клинични симптоми на заболяването. Пациенти със съмнение за ревматоиден артрит, но с отрицателен тест, следва да го повторят в рамките на 6-8 седмици. Приема се, че anti-ССР и anti-MCV са силно специфични.