Ревматологията в най-общ план може да бъде определена като раздел на вътрешните болести, който има отношение към патология, свързана с кости и стави. Но освен това не бива да се изключват и заболяванията на съединителната тъкан.


Голяма част от ревматологичните заболявания имат автоимунна етиология – когато причината за заболяването е реактивност на имунната система към собствените ѝ структури.


Най-честите заболявания, с които се сблъскват специалистите по ревматология в своята практика това са остеопорозата (често в екипна работа с ендокринолози), ревматоидният артрит, някои колагенози и други.



Често маркерите, които се използват за диагностика се припокриват с тези и при други заболявания, поради което се налага по-задълбочена интерпретация при диференциалната диагноза.


Кои са най-честите маркери, които се използват в ревматологията?

Изследването на скоростта на утаяване на еритроцитите или СУЕ е кръвен тест, който може да бъде белег за наличие на възпалителен процес в тялото. Но освен това се използва и за проследяване на прогресията на заболяването или съответно неговото затихване (период на ремисия).


Тестът може да бъде полезен при оценка на необяснима треска, някои форми на артрит, както и при някои промени в мускулите (например дерматомиозит). Маркерът има значение още при състояния като гигантоклетъчен артериит, полимиалгия ревматика, както и не на последно място ревматоиден артрит. Освен това изследването му може да бъде от полза при определяне нивото на имунен отговор и за мониториране ефекта от дадено лечение.


Тъй като скоростта на утаяване на еритроцитите не е специфичен диагностичен тест, обикновено се комбинира с изследването на други показатели. Резултатът не е свързан с храненето или прием на течности и съответно не е необходимо да бъде на гладно.


Референтни стойности при мъже са 1-15 мм/ч, а при жени - 1-20 мм/ч. При децата трябва да бъде под 10 мм/ч. Характерни са промените при бременни – между 1 и 20 гестационна седмица нормата е 18-48 мм/ч, а между 21-40 гестационна седмица - 30-70 мм/ч.


С-реактивният протеин (CRP) е цикличен, острофазов протеин, синтезиран от черния дроб при наличието на възпаление. Той се използва като надежден маркер на възпаление в организма и е алтернатива на скоростта на утаяване на еритроцитите. Разликата е, че С-реактивният протеин е по-чувствителен и точен показател при вече настъпилата остра възпалителна фаза. Ако нивата му са повишени е възможно тези на на СУЕ да бъдат в норма.


Повишение на стойностите на С-реактивният протеин се наблюдава при възпаление – бактериални, вирусни, гъбични инфекции; след инфаркт и след операции. Освен това при системни възпалителни заболявания – например ревматоиден артрит.

 

Изследването се извършва сутрин на гладно, а нормалните стойности са под 0,5 мг/дл.


Ревматоидните фактори са протеини, произведени от имунната система, които могат да атакуват здрава тъкан. Те обикновено са антитела от клас IgM, но могат също да бъдат IgG или IgA.


Серумното ниво на ревматоидния фактор се повишава в над 70% от случаите на ревматоиден артрит, като това има важна роля в изявата на клиничните прояви. Понякога позитивирането на ревматоидния фактор в кръвта предхожда появата на заболяването с няколко години.


Високите нива на ревматоиден фактор в кръвта могат да се свързват и с други автоимунни заболявания, като синдром на Сьогрен и смесено заболяване на съединителната тъкан. В някои случаи и при някои здрави лица може да се открие позитивиране на ревматоиден фактор, но същевременно е възможно при автоимунни заболявания да е налице нормално ниво на маркера. В зависимост от наличието или отсъствието на ревматоидния фактор, ревматоидният артрит се класифицира в 2 категории - серопозитивен или серонегативен.


Следва продължение...