Лечение на диафрагмалната херния

Разбира се, диафрагмалната херния сама по себе си рядко е животозастрашаващо състояние, но, за да не се превърне в такова, трябва да бъдат взети навременни мерки.

 


Лечението може да бъде консервативно или оперативно. Консервативното е по-скоро симптоматично и само облекчава симптоматиката на състоянието, без всъщност да го отстранява. Налага се при невъзможност за оперативна намеса, поради различни причини или нежелание на пациента да се подлага на такава. Използват се инхибитори на протонната помпа, които намаляват образуването на стомашна киселина и значително облекчават симптомите; спазмолитици, които подпомагат възстановяването на нормалната анатомична позиция на коремните органи и антиацидни средства. 


Оперативното лечение се осъществява чрез трансторакален или трансабдоминален подход (класически операции , чрез отваряне на гръдния кош или коремната кухина). Напоследък голяма популярност добиха микроинвазивните лапароскопски интервенции, при които инвазивността е минимална, а постоперативният период на възстановяване е само няколко дни. Разбира се, те невинаги обаче са толкова успешни, колкото класическите. За сметка на това крият по-малък риск от усложнения, както по време на, така и след операцията, поради което стават все по-предпочитани.


Видове диафрагмални хернии

Диафрагмалните хернии са разнородна група патологични състояния. На първо място можем да ги класифицираме като вродени и придобити, като вродените са обусловени от генетични фактори и са свързани с непълното затваряне на диафрагмения мускул, докато придобитите се получават вследствие от въздействието на външни фактори на средата, свързани с хронично повишено интраабдоминално (вътрекоремно) налягане: (Към първа част на материала)

 

  • Тежки физически натоварвания, бременност, редовно преяждане, тютюнопушене, хронична констипация (нередовно изхождане) и др., 
  •  Както и поради отслабването на мускулния тонус и разхлабването на хиаталния отвор с възрастта, което е нормален процес, срещащ се при голяма част от хората в напреднала възраст
  •  И, разбира се, травми (най-често причинени от остри предмети).

Вродените диафрагмални хернии са най-често няколко вида:

  • Херния на Моргани, която засяга предния отдел на диафрагмата в областта на trigonum Morgagni (това са около 20-25% от всички вродени диафрагмални хернии),
  • Херния на Бохдалек, която засяга задно-латералния отдел на диафрагмата (около 80% от всички видове вродени диафрагмални хернии, като по-често хернията на Бохдалек е синистрална , т.е. отляво, отколкото вдясно – около 90% са вляво) и
  • Централни хернии, засягащи сухожилния център (най-вече неговата липса или непълно затваряне).

Към придобитите диафрагмални хернии се отнасят тези, получени от травми, както и хиаталните хернии, които са най-честите. Те се получават вследствие разширяването на хиаталния отвор (поради повишено абдоминално налягане и напреднала възраст), при което части от коремните органи (в повечето случаи – част от стомаха) преминават през него в гръдната кухина. 

 

Хиаталните хернии са няколко вида:

  • Плъзгащи (аксиални), при които гастро-езофагеалното съчленение попада в гръдната кухина;
  • Параезофагеални – при тях също гастро-езофагеалното съчленение попада в гръдната кухина, но е стабилно в задно-страничния си отдел;
  • Смесени – комбинация от двете;
  • Усложнени – такива, при които освен стомах, в коремната кухина попадат и части от други органи (тънко, дебело черво, черен дроб, слезка).

Към придобитите диафрагмални хернии, които са още по-трудно забележими и диагностицируеми, можем да добавим диафрагмалната евентрация, представляваща „изпъкване“ на диафрагмата към гръдната кухина (отново поради повишено коремно налягане), причинявайки натиск върху сърцето и белите дробове.

 

Как да се предпазим от диафрагмална херния или да живеем с нея?

И в двата случая се изисква придържане към определен начин на живот. На първо място трябва да поставим изключването или поне избягването на физически труд, свързан най-вече с повдигане на тежки предмети, както и диета изключваща дразнещи, трудносмилаеми храни, както и избягване на преяжданията и разделяне дневната дажба на повече малки порции (5-6 хранения дневно).