Диабетът е заболяване, което засяга много от органите и системите в човешкия организъм. Най-често срещаните форми диабет са тип 1 (инсулинозависим) и тип 2 (неинсулинозависим). Диабетът спада към хроничните заболявания и целта на лечението му е да се поддържа нормално нивото на кръвната захар.

 

Едни от таргетните органи, които диабетът засяга, са очите. Колкото и добре контролирана да е кръвната захар, нито една схема на лечение не може да замени изцяло фината регулация, която природата ни предоставя. Затова от изключително значение е да се правят профилактични очни прегледи.


 

Няколко са уврежданията, които могат да възникнат като последствие от високата кръвна захар:

  • Диабетна ретинопатия;
  • Катаракта - рискът за появата й 2 до 5 пъти по-висок при болни хора, отколкото при здрави. Освен това хора, които имат диабет, могат да получат „перде” на очите на много по-ранна възраст.
  • Глаукома - рискът от това заболяване се удвоява при диабетици.

 

Независимо под каква форма диабетът ще засегне очите, може да се стигне до загуба на зрението и слепота. Усложненията при диабет са свързани с изменения на кръвоносните съдове.

 

Статистиката сочи, че при давност на заболяването 10-15 години около 25-50% от пациентите показват някакви симптоми на ретинопатия. Съответно след 15-годишна давност процентът се вдига на 75-95%, а след 30 години- на 100%.

 

Основният фактор за настъпване на заболяването е хипоксия, която се дължи, освен на променените кръвоносни съдове в ретината, но и на променени кръвни елементи (способността на гликирания хемоглобин да пренася и отдава кислород намалява, а повишената агрегация на тромбоцитите води до запушване на малките съдове и хипоксия).

 

Хипоксията на ретината (или намаленото количество на кисород към ретината) води до т.нар. неоваскуларизация (развитие на нови кръвоносни съдове, които да компенсират намаления приток на кислород). За съжаление, тези кръвоносни съдове нямат нужната издръживост като нормалните ретинални съдове и лесно се разрушават, като се получават кръвоизливи.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Диабетната ретинопатия има няколко стадия на развитие. Ранният стадий се нарича непролиферативна диабетна ретинопатия. При нея новите съдове все още не са започнали да растат. Наблюдават се промени в стените на ретиналните кръвоносни съдове, като те стават слаби и податливи на налягането на кръвта в тях (образуват се микроаневризми). Пропускливостта на стените също е променена и води до появата на ексудати и кръвоизливи. Макулата (мястото на най-ясното виждане) отича.

 

По-нататъшното влошаване на заболяването се нарича пролиферативна диабетна ретинопатия, при която ретиналните съдове вече не могат да функционират нормално и това налага развитието на нови такива. Слабите стени на новите съдове са и причината за честите кръвоизливи в ретината и стъкловидното тяло. Тези кръвоизливи от своя страна могат да доведат до отлепване на ретината.

 

Има случаи, в които новите съдове възпрепятстват отичането на вътреочната течност и с това се повишава вътреочното налягане, което от своя страна уврежда зрителния нерв - развива се глаукома.

 

Освен неконтролираната кръвна захар други предразполагащи фактори за появата на заболяването са: високо кръвно налягане и висок холестерол, бременност, тютюнопушене. В началото е възмжно да няма никаква симптоматика. С течение на времето пациентите виждат плаващи „ мушици”, имат замъглено виждане, понижено цветно зрение, отпадане на части от зрителното поле, загуба на зрението.

 

Лечението се определя според стадия на заболяваането. Ако пациентът има непролиферативна диабетна ретинопатия, е възможно да няма нужда от лечение, а да подлежи само на наблюдение и следене на кръвната захар. В пролиферативната фаза се назначават инжекции, поставяни в стъкловидното тяло, които предотвратяват образуването на нови съдове. Други възможности са прилагането на лазер или витректомия (премахване на стъкловидното тяло).