Диабетната ретинопатия е заболяване, което засяга хората с диабет. В България честотата е около 1, 57 %. Тази болест е една от основните причини за намаляване или загуба на зрението в работоспособна възраст. Честотата зависи от редица фактори, като: продължителност на диабета, успехът на контролирането му, възрастта на пациентите. Диабетна ретинопатия настъпва при давност на диабета 10-15 години. Заболяването засяга малките кръвоносни съдове в ретината, като не е изключено и увреждането на по-големи съдове.

 

Основен фактор за развитието й е хипоксията на ретината. Когато нивата на кръвната захар не са в норма дълго време се засягат малките кръвоносни съдове. Резултатът на това е промяната в пропускливостта им, т.е. през стената им преминават течности, които нормално не могат да минат през нея и се причинява едема ( подуване на ретината ). Отокът може да е дифузен или локален. Дифузен е, когато е нарушена съдовата стена по цялата й дължина, а локален- когато пропускливостта е променена в определен участък.


 

Много често отокът е разположен в областта на макулата ( мястото на най-ясното зрение ) и съответно способността за виждане намалява. Може да се стигне до т. нар. кистоидна дегенерация на макулата. Кръвоизливите, който се получават в следствие на тази повишена пропускливост  на съдовата стена са точковидни и петнисти, и засягат средните слоеве на ретината. Всички тези промени със съдовете водят до тяхното нефункциониране като такива. Така се стига до исхемия на ретината. Както не веднъж сме отбелязвали, човешкото тяло е изключително умна система.

 

Опитвайки се да възстанови кръвоснабдяването в засегнатите зони на ретината, започва неоваскуларизация или поява на нови съдове. За жалост обаче, тези нови съдове не са като нормалните, създадени от природата. Тяхната съдова стена е тънка, къслива и с увеличена пропускливост. Това е и причината за появата на рецидивиращи кръвоизливи, поради които след редица процеси да се стигне до отлепване на ретината.

 

Протичането на диабетната ретинопатия се усложнява по време на бременност, тъй като контролът на кръвната захар в този период е по-труден, защото глюкозата може непрекъснато да варира, поради увеличеното количество хормони в жената. Други фактори, които могат да влошат заболяването са артериалната хипертония, бъбречните заболявания и др. Диабетната ретинопатия има две форми: непролиферативна и пролиферативна.

 

NEWS_MORE_BOX

 

При първата форма се наблюдава оток в ретинните слоеве, в макулата и пространството около макулата, има кръвоизливи, малки исхемични поленца, т. нар. твърди и влажни памукообразни ексудати. Степента на намаляване на зрението зависи от ангажираността на макулата в процеса. Непролиферативната ретинопатия може да премине в пролиферативна. При пролиферативната имаме типичното образуване на нови кръвоносни съдове в папилата ( мястото, където се формира зрителния нерв) и в самата ретина.

 

Едни от белезите за започваща пролиферативна ретинопатия са появата на големи  исхемични полета, множество кръвоизливи и др. Ако тези симптоми са на лице, трябва в най-кратки срокове да се извърши лазерна коагулация, за да се предотврати пролиферацията. Хората, които не ходят редовно на профилактичен очен преглед, може и да не знаят, че имат диабетна ретинопатия, защото може да няма симптоматика. Когато обаче има и клинично проявление, значи че заболяването не е съвсем в началните си етапи на развитие.

 

Някои симптоми могат да са точици или други „плаващи” форми; зрение, което се променя от замъглено в нормално, зони от зрителното поле, в които не се вижда, слабо нощно зрение, пълна загуба на зрението. Заболяването обикновено засяга и двете очи. Лечението е свързано със строг контрол на кръвната захар и кръвното налягане. Дават се протектори на съдовете, антиагрегантни средства, може да се извърши и лазер коагулация.