Диабетната нефропатия е състояние на хронична загуба на бъбречната функция, възникваща при хора със захарен диабет. То е едно от усложненията на захарния диабет, известно още като диабетна бъбречна болест.

 

Какви са нарушенията в бъбреците при диабетна нефропатия?


Диабетна нефропатия влияе върху способността на бъбреците да вършат обичайната си работа по премахване на отпадните продукти от кръвта и излишната течност от тялото. Бъбреците са изградени от милиони мънички струпвания на кръвоносни съдове (гломерули), които изпълняват тази функция. Увреждането на пропускливостта на мембраните на гломерулите води до повишена загуба на белтъци през тях. Най-рано започва да се губи албумин, като при прогресиране на проблема загубата на протеин в урината може да стане масивна и да причини нисък серумен албумин и общ белтък и да доведе до т. нар. нефрозен синдром с произтичащо генерализирано подуване на тялото (оток). 

 

В продължение на много години състоянието бавно уврежда деликатната филтрираща система на бъбреците. Изчислената скорост на гломерулна филтрация (eGFR), който е показател за тази функция на бъбреците, може постепенно да спадне от норма (над 90 ml/min/1,73 m2) до по-малко от 15 ml/min/1,73 m2, като в този момент се казва, че пациентът има бъбречна болест в краен стадий. Често диабетната нефропатия е причина за започване на диализно лечение. 

 

Какви изследвания е необходимо да се проведат?

Диабетната нефропатия може да се следи чрез измерване на две стойности: 

  1. Количеството протеин в урината - протеинурия;
  2. Изследване на серумен креатинин в кръвта. 

Количеството на протеинурията отразява степента на увреждане на всички все още функциониращи гломерули. Най-точното изследване за това е албумин/креатинин отношение (АCR) - показател изследващ се в сутрешна обикновена урина.

 

Допълнителни изследвания включват: микроалбиминурия в сутрешна порция урина, микроалбуминурия в 24 часа урина и протеинурия в 24 часа урина. Показанията за провеждането на тези изследвания се преценяват от специалист ендокринолог и/или нефролог.

 

Стойността на серумния креатинин може да бъде използвана за изчисляване на прогнозната скорост на гломерулна филтрация (eGFR), която отразява процента на гломерули, които вече не филтрират кръвта.

 

Лечение на диабетната нефропатия

Най-добрият начин за предотвратяване или забавяне на диабетна нефропатия е чрез поддържане на здравословен начин на живот, лечение на захарния диабет и високото кръвно налягане.

 

Лечение с инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE-инхибитор) или блокер на ангиотензин-рецептора (ARB) има благоприятен ефект при диабетна нефропатия, като  намалява кръвното налягане в гломерулните капиляри и по този начин може да забави (но не спира) прогресията на заболяването. Три класа медикаменти за захарен диабет - GLP-1 агонисти, DPP-4 инхибитори и SGLT2 инхибитори показват благоприятен и дори нефропротективен ефект. Данните от проучвания в световен мащаб показват, че забавят развитието на диабетна нефропатия.

 

Диабетна нефропатия е най-честата причина за краен стадий на бъбречно увреждане и е сериозно усложнение, което засяга приблизително една четвърт от възрастните с диабет. Засегнатите хора с бъбречна болест в краен стадий често се нуждаят от хемодиализа и евентуално бъбречна трансплантация, за да заменят неуспешната бъбречна функция. Диабетна нефропатия е свързана с повишен риск от смърт като цяло, особено от сърдечно-съдови заболявания. Именно затова навременното ѝ установяване и лечение е от голямо значение за пациента със захарен диабет.