Диабетната кетоацидоза е най-тежкото остро усложнение на диабета. Дължи се на остър недостиг на инсулин и развиващите се във връзка с това тежки обменни нарушения.
Най-честите отключващи фактори за развитие на диабетна кетоацидоза са: неразпознат, новоткрит или неадекватно лекуван захарен диабет, груби диетични грешки (гладуване, прехранване, прием на забранени храни), остри инфекции, недостатъчна инсулинова доза, оперативни интервенции, травми, остър стрес и др.
Недостигът на инсулин създава тежки отклонения в обмяната на веществата. Кръвната захар достига много високи стойности, глюкозурията (глюкоза в урината) и диурезата се увеличават. Нараства разпадането на масти и белтъци. Поради непълното разграждане на мазнините се натрупва голямо количество междинни продукти на мастната обмяна (кетотела), които водят до развитие на ацидоза (висока киселинност).

Каква е клиничната изява?

Клинични симптоми на на диабетната кетоацидоза са: гадене и повръщане; увеличаване на жаждата и полиурията (увеличена диуреза над 2 л за 24 ч); обща слабост и/или анорексия; коремни болки; зрителни смущения; нарушения в съзнанието – унесеност, сънливост (сомнолентност), постепенно се развива пълна загуба на съзнание (диабетна кома), рефлексите са отслабени до липсващи .


Какви са признаците на диабетната кетоацидоза?

NEWS_MORE_BOX

Признаци за диабетна кетоацидоза  са: тахикардия (увеличен пулс), хипотония (ниско кръвно налягане), малък, нишковиден пулс, телесна редукция, дехидратация, топла и суха кожа, зачервено лице, хипервентилация с дълбоко и шумно дишане (кусмаулово дишане), меки очни ябълки, нарушено съзнание до кома, редукция на теглото, ацетонов дъх.
Биохимични показатели на това състояние са много високи стойности на кръвната захар –
над 20 mmol/l, данни за ацидоза – рН на артериалната кръв е под 7,3; киселинно-алкално равновесие –стандартни бикарбонати под 18 mmol/l; високо съдържание на захар и положителни кетотела в урината. Често има левкоцитоза  (увеличени бели кръвни клетки в кръвта) и покачване на уреята и креатинина в серума.

Какво е лечението?

Основните лечебни мероприятия включват:

  •  Адекватна рехидратация – от първостепенно значение (при почти всички болни се установява средно 6-8 l водна загуба). Цели се поддържане и възстановяване на съдовия обем, увеличаване способността на бъбреците да екскретират глюкоза. Провежда се с 0,9% физиологичен разтвор, а след понижаване на кръвната захар се включва 5% глюкозен разтвор. Инфузионното лечение се провежда до ликвидиране на ацидозата и възстановяване на храненето на болните.
  • Намаляване на кръвната захар – постига се с венозно приложение на бързо-действащ инсулин 6-8-10 Е/h в инфузия. Изключването на инфузията става ½ h след инжектиране на подкожна инсулинова доза.
  • Корекция на електролитния дисбаланс – болните с  диабетна кетоацидоза са с намалено калиево съдържание в организма поради катаболизма, повръщането, загубата на калий с урината. Поради това се правят инфузии с КСІ –амп. 15% 10 ml.
  • Ликвидиране на кетонемията и кетонурията – при рН под 7,1, хипотония, аритмии, кома се провежда вливане на 8,4% натриев бикарбонат.
  • Симптоматично лечение – средства против повръщането, широкоспектърни антибиотици при данни за инфекция и др.