Гликираният хемоглобин се означава най-често като HbA1c. Нормалните му нива са под 5,6% от общия хемоглобин, нива между 5,7 и 6,4% се приемат за преддиабетно състояние, а над 6,5% - за диабет. Ако диабетът вече е диагнотициран, нивата на гликирания хемоглобин са показателни за контрола над болестта през последните два месеца. Той е и добър прогностичен критерий за риска от усложнения.
Лечението
Същинско излекуване на болестта е невъзможно. Лечението се свежда до поддържане на глюкозата в кръвта в нормални граници за възможно най-дълго време, което минимизира и риска от усложнения.
Лечението на диабет тип I се провежда изключително с инсулинови инжекции. Съществуват различни лекарсвени продукти, в които инсулинът е съчетан с различни вещества носители, които осигуряват различна скорост на освобождаване на инсулина. Съответно, различават се т.нар. „бързодействащи“, „среднодействащи“ и „бавнодействащи“ инсулини. Определенията бързодействащ или бавнодействащ не се отнасят за самия инсулин, а за темпа на освобождаването му от мястото на инжектиране. Кой продукт е най-уместен във всеки конкретен случай решава лекуващият лекар.
Диабет тип II се овладява медикаментозно, с помощта на различните групи антидиабетни лекарства – бигваниди, сулфонилурейни и др. Ако диабетът стане неподатлив на пероралните медикаменти се преминава към инсулиново лечение.
Мониторингът над болестта е задължителна част от борбата с нея. Редовното измерване на глюкозата и гликирания хемоглобин трябва да се използва за оптимизиране на лекарствената терапия и предотвратяване на усложненията.
Успоредно с терапията...
Успоредно с това, промените в начина на живот са задължителни.
Ако е налице затлъстяване, телесното тегло трябва да бъде нормализирано, тъй като затлъстяването усилва инсулиновата резистентност. Физическата активност, от друга страна, подпомага поемането на глюкозата от мускулните и мастните клетки, което подобрява глюкозния контрол.
Приемът на алкохол и захар трябва да бъде сведен до минимум. Препоръчително е изобщо да се ограничи приемът на въглехидрати. Въглехидратният прием трябва да се осигурява от т.нар. „сложни“ въглехидрати. Сложните въхлехидрати се разграждат бавно и осигуряват постепенно постъпване на глюкоза в кръвта, без рязко покачване на нивата й. Съдържат се в зърнените храни. За разлика от тях, простите захари се усвояват бързо и водят до силно повишаване на глюкозните нива. Разграничаването между простите захари и сложните въглехидрати е лесно – първите са сладки на вкус и се съдържат предимно в десертите, които трябва да се избягват. Сложните въглехидрати нямат сладък вкус и могат да бъдат консумирани в неголеми количества.
Превенцията
Превенцията се състои преди всичко в здравословно хранене и редовно спортуване. Редовно не значи интензивно или продължително. Умерена физическа активност по половин час на ден, три пъти в седмицата е напълно достатъчна да понижи риска от диабет. На тези мерки трябва да се наблегне особено при преддиабетно състояние. Преминаването му в същински диабет може да бъде избегнато при старателното им прилагане.
Така описаната профилактика се отнася за диабет тип II. Поради сложната и недобре изяснена етиология на диабет тип I, не са определени целенасочени мерки за предотвратяването му.
