Симптомите...
Класически симптоми на неконтролирания диабет са полидипсия - силна жажда, полиурия - отделяне на голямо количество уринa и полифагия – силен глад. Продължителното повишаване на кръвната захар води до отлагането й в лещата на окото, което причинява зрителните смущения, характерни за напредналия неконтролиран диабет.
Усложненията...
Повишените глюкозни нива поразяват обаче, преди всичко кръвоносните съдове – както големите - артериите, така и малките - капилярите. Увреждането на малките кръвоносни съдове се означава с понятието микроангиопатия. Тези увреждания водят до разязвявания и трудни за лечение инфекции в периферията на тялото, което понякога налага ампутации на пръсти или крайници – едно от най-тежките усложнения на диабета.
Диабетът допринася за развитието на атеросклероза във всички големи артерии на тялото, с което повишава риска от инфаркт, инсулт и периферна съдова болест.
Особено характерно е започването на гангренозния процес в стъпалата, откъдето идва и понятието диабетно стъпало. Дългогодишните диабетици трябва да бъдат съветвани от лекаря си редовно да оглеждат стъпалата си с огледало за следи от инфекции и улцерации.
Диабетът причинява увреждане на бъбреците, наречено диабетна нефропатия. Тя протича с втвърдяване на бъбречните гломерули – структурите, които филтруват кръвта и формират урината, и загуба на все по-големи количества белтък с урината. Състоянието може да прогресира до бъбречна недостатъчност, налагаща хемодиализа.
Заболяването засяга и периферните нерви – т.нар. диабетна невропатия. Клиничните й прояви включват изтръпване, мравучкане или загуба на усет в една или друга част на тялото. Нервните поражения в стъпалото улесняват развиването на диабетното стъпало, поради липсата на усет в дисталната част на краката. Състоянието често бива откривано случайно.
По пътя към диагнозата...
Диагнозата се поставя на базата на кръвни тестове, измерващи нивата на глюкоза в кръвта. Измерването се прави сутрин на гладно. Например, ако тестът се провежда в 08:00, пациентът трябва да е вечерял леко не по-късно от 20:00 предишната вечер.
Глюкозни нива над 7 mmol/l (милимола на литър) се считат за диагностични за диабет. Въпреки това, ако за първи път е измерен такъв резултат тестът трябва да бъде последван от т.нар. глюкозно натоварване, което се използва за уточняване на диагнозата.
При глюкозното натоварване сутрин на гладно се прави еднократен прием на 75 грама глюкоза, два часа след което се измерват нивата й в кръвта. Нива над нормата но под 11,1 mmol/l се считат за преддиабетно състояние, а над тази граница – диабет.
Особено полезен диагностичен и прогностичен критерий е т.нар. гликиран хемоглобин. Той представлява хемоглобин, свързан с глюкоза. На дадено ниво глюкоза в кръвта съответства определено ниво на гликиран хемоглобин. Съответно, повишеното съдържание на гликиран хемоглобин е показателно за повишено съдържание на глюкоза в кръвта, т.е. диабет. Нивата на гликиран хемоглобин се променят много по-бавно, отколкото нивата на глюкозата, поради което той е много удобен и надежден показател за това колко добре или зле контролиран е диабетът. Едно измерване на гликирания хемоглобин дава надеждна информация за средните нива на глюкозата за 1 – 2 месеца назад, докато едно единствено измерване на глюкозата на гладно е твърде ненадежден диагностичен критерий.
