Диабетът е заболяване със социално значение, което засяга както пациентите, така и тяхното обкръжение и може да наруши качеството на живот и на двете страни.

 

Постоянната подкрепа на семейството е важна, за да се гарантира спазването на плана за лечение, особено в ранна детска възраст и по време на юношеството.


 

Изследователи, провели проучването The Diabetes Control and Complications Trial, са установили, че контролът на кръвната захар, в рамките на почти нормалните концентрации на глюкоза в кръвта за 24 часа, значително намалява риска от диабетни увреждания на съдовете.

 

Оптималният контрол на нивата на кръвната захар е свързан не само с предпазване на съдовете, но и със значително намаляване на сърдечносъдовия риск. 

 

Началната фаза на лечението на диабет тип 1 включва стабилизиране на нивата на глюкозата в кръвта и обучение на пациента и семейството за самостоятелен контрол на кръвната захар, техники за инжектиране на инсулин, изчисляване на необходимата доза, принципи на хранене, интерпретация на нивата на глюкоза и контрол на хипогликемията.

 

Комбинацията от външно набавяне на инсулин и самостоятелно контролиране на нивата на кръвната захар, от четири до шест пъти дневно, е най-често срещаният терапевтичен подход за започване на лечение.

 

Базалните нива на инсулин се постигат чрез използване на инсулинови препарати с по-дълго действие.

 

Бързодействащите препарати са подходящи  при хранене и междинни закуски, тъй като осигуряват коригиращи дози за избягване на хипергликемията.

 

Разработени са по-нови формули на инсулинови препарати и технологични иновации, които увеличават възможността на пациента да постигне по-добър контрол на кръвната захар.

 

Сред по-иновативните технологични средства са непрекъснатите глюкозни монитори и устройства за доставяне на инсулин, каквито са инсулиновите писалки и механичните или електронни инсулинови помпи, които осигуряват непрекъснато подкожно инжектиране на инсулин.

 

Тези методи позволяват програмируемо ръчно доставяне на инсулин или частично автоматизирано доставяне на инсулин.

 

Непрекъснатото проследяване на нивата на глюкоза изключва необходимостта от честите и болезнени кръвни изследвания.

 

Рандомизирани проучвания за използване на непрекъснати глюкозни монитори при деца, със или без използване на инсулинова помпа, показват значителни ползи за контрола на кръвната захар.

 

В сравнение със самостоятелното проследяване на нивата на глюкозата в кръвта, непрекъснатото проследяване значително подобрява нивата на гликирания хемоглобин, при пациенти на възраст от 14 до 25 години.

 

Сред по-малките деца на възраст от 2 до 7 години, непрекъснатото проследяване на кръвната захар значително намалява времето, през което нивата на глюкозата в кръвта са по-малко от 70 mg на децилитър, което значително намалява риска от хипогликемия и възможните усложнения.

 

Мета-анализ на рандомизирани проучвания, които сравняват ползата от непрекъснатите глюкозни монитори със самостоятелния контрол на кръвната захар, е показал значително намаление на нивата на гликирания хемоглобин и по-ниска честота на случаите на хипогликемия при пациентите, използвали непрекъснати глюкозни монитори.

 

Ползите от тези терапевтични подходи при деца и възрастни са сходни. 

 

По-ниски нива на гликиран хемоглобин и по-ниска честота на диабетна кетоацидоза са се наблюдавали при използването на непрекъснати глюкозни монитори и инсулинови помпи, при проследяване на данните от международните педиатрични регистри.

 

Проучванията, изследващи ползите от непрекъснато проследяване на нивата на глюкозата, заедно с употребата на инсулинова помпа, показват подобрени психосоциални резултати и по-добро качество на живот при пациентите.

 

Бързодействащите инсулинови препарати, при които химичните модификации на обикновения инсулин позволяват по-бързо начало на действие, облекчават ранното повишаване на нивата на кръвна захар след хранене и избягват последващия рязък спад на нивата на глюкозата в кръвта.

 

Бързодействащите инсулинови препарати са изместили употребата на традиционния инсулин и понякога дори позволяват дозиране непосредствено след хранене, което е подходящо за по-млади пациенти.

 

Обикновено се прилагат от 15 до 20 минути преди хранене.

 

Дозите на бързодействащия инсулин могат да съставляват 50 до 60% от общата дневна доза. 

 

Дозите се определят според очакваното съдържание на въглехидрати в храната и инсулиновата чувствителност.

 

Ползите от непрекъснатото проследяване на кръвната захар и устройствата за улеснено поставяне и дозиране на инсулиновите препарати е избягване на дългосрочните рискове от хипогликемията и усложненията, до които тя може да доведе - диабетна кетоацидоза.

 

Правилният контрол чрез тези методи предпазва пациентите от прекалено високи нива на кръвна захар и потенциалните вреди, до които това може да доведе в дългосрочен план - увреждане на съдовете - диабетна микро- и макроангиопатия и свързаните с това сърдечносъдови усложнения.

 

Референции:

https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMcp2112175?query=featured_home