Диабетът е заболяване с изключително важно социално-обществено значение и нарастваща честота. Към момента в света се счита, че болните с диабет възлизат на около 463 милиона души, като се очаква до 2045 г. този брой да достигне 400 милиона души. Около 10% от заболелите с диабет остават недиагностицирани.

 

Поставянето на диагнозата е свързана със скъсяване на средната продължителност на живота със 7-10 години. И все пак – скрининговите програми, ранната диагноза и лечение, третирането на проблема още в състояние на преддиабет, водят до значително по-добра прогноза, предотвратяване и забавяне хода на усложненията. Значително подобрена е прогнозата на пациенти с първи тип диабет.


 

В миналото такива пациенти преживяваха едва няколко седмици/месеца. В момента най-дълго живелият пациент с първи тип диабет е Mary Evelin Janes (Cringan), която умира през тази година на 29 януари, на 91-годишна възраст. Мери е родена на 17 юли 1929 г., има 8 внуци и 7 правнуци.

Мери била диагностицирана с диабет първи тип на 8-годишна възраст и започва инсулино-терапия през далечната 1938 г.  В едно от последните си интервюта през 2014 г. тя казва „Никога не съм очаквала да живея толкова дълго. Някога ми казваха, че ще съм късметлийка, ако доживея 50. Мисля, че имах страхотна майка, която се грижеше за мен много добре“ - споделя още Мери.

 

Съвременната класификация на диабета го разделя според неговата етио-патогенеза съответно на първи тип диабет, втори тип диабет, специфични форми и гестационен диабет. Основното, което обединява всички форми е хипергликемията, вследствие на абсолютен или относителен инсулинов дефицит. Нарушената гликемия на гладно се свързва по-често с абсолютен инсулинов дефицит, докато нарушеният въглехидратен толеранс – с инсулинова резистентност. Дългосрочните последствия от хипергликемията са свързани с микро- и макроангиопатия – ретинопатия, нефропатия, диабетно стъпало и др.

 

Първи тип диабет се характеризира с автоимунна деструкция на бетаклетките на Лангерханс и намалена секреция на инсулин. Етиологията е недотам изяснена – най-често отключващи механизми могат да бъдат различни инфекции (напри. Вирусна Coxakie и др.). Изявата е ранна – най-често до 30-годишна възраст. Манифестацията на заболяването е често остро настъпила, за разлика от втори тип, където болните страдат в дългосрочен план от усложненията на заболяването.

 

Клинична изява настъпва при деструкция на 80-90% от бета клетките, т.е. въпреки внезапно настъпилата симптоматика, процесът е продължавал доста време преди това. Формират се неспецифични и специфични антитела – GAD (срещу декарбоксилазата на глутаминовата киселина), инсулинови антитела, ICA512 (антитела срещу тирозиновата фосфатаза. Най-значимите автоимунни маркери са GAD65, ICA, IAA, IA-2, ZnT8 и др.

 

Различните маркери имат различно значение – напр. IAA се срещат при до 90% от децата и много рядко у възрастни. GAD65 са с най-голямо и постоянно значение във времето, както и значимост за диагнозата. IA-1 имат по-късно значение в развитието на ЗД1. ZnT8 се изследват при съмнение за диабет, когато останалите антитела за отрицателни.

 

В началото на автоимунния процес се засяга инсулиновата секреция след нахранване, като останалата 20-25% бета-клетъчна популация успява да поддържа серумната концентрация на глюкоза през останалото време. С прогресирането на процеса хипергликемията става перманентна, което изисква инсулино-заместваща терапия. Много характерни рискови генетични фактори за първи тип диабет са HLA-DR3, DR4, които се срещат при 95% от болните.

 

В обобщение, характерното за първи тип диабет е внезапно настъпило начало, което често болните могат ясно да отграничат; склонност към кетоацидоза; задължително лечение с инсулин. По отношение на клиничната картина – полиурия (често уриниране), никтурия (често уриниране вечер), полидипсия (постоянно чувство на жажда), загуба на тегло, слабост, отпадналост, повръщане, коремни болки, нощни напикавания при деца и др.

 

Няколко са сигурните диагностични критерии за поставяне диагнозата захарен диабет: серумна глюкоза 7 mmol/l или повече, като е задължително изследването да се провежда на гладно (поне 8 часа разлика от последното хранене), серумна глюкоза над 11,1 mmol/l независимо от храненето и времето на деня; стойности над 11,1 mmol/l на втори час от ОГТТ; HBa1C над 6,5%; глюкозурия. Ако се установи гликемия равна или над 7 mmol/l, изследването се повтаря за потвърждение на диагнозата.

 

Усложненията на диабета са свързани с генерализираната микро- и макроангиопатия – ретинопатия, която нелекувана причинява слепота, нефропатия, която при част от пациентите прогресира до терминална бъбречна недостатъчност; невропатия; артериална хипертония.

 

При първи тип диабет лечението е с инсулин, получен чрез рекомбинантна технология.

 

Класификацията на инсулиновите препарати е според продължителността на техния ефект: бързодействащи (4-6 часа); интермедиерни (10-14 часа); депо инсулини с дълго действие до 24 часа и бифазови комбинирани инсулини в различни съотношения. Ролята на бързите инсулини е свързана с контрола на постпрандиалната хипергликемия, докато интермедиерните и дългодействащите заместват базалната 24-часова секреция на инсулин. Инсулинът обикновено се инжектира подкожно в корема, мишницата или бедрото. През последните години удобен и съвременен метод станаха т.нар. инсулинови помпи.

 

При стабилно протичане на първи тип диабет е необходимо двукратна апликация на бързодействащ и/или интермедиерен инсулин в различни микстури (20/80; 25/75; 30/70). При новооткрит диабет дозирането е 0,5 U/kg/24h, като в началния период се прави т.нар. меден месец с 0,4 U/kg. Прилагат се различни схеми – напр. при три препрандиални инжекции с бързодействащ инсулин и една вечерна от интермедиерен, 20-25% се падат на интермедиерния инсулин; 30-45% преди закуска; 25-30% преди обяд и 25-30% преди вечеря.

 

При пациенти с диабет обикновено декомпенсиране на гликемията настъпва няколко години след първоначалната терапия и е необходима корекция.

 

Захарният диабет е сред малкото заболявания, при които скрининговите и диагностични методи съвпадат, а скринингът е евтин и достъпен. Затова е необходимо повишаване общественото внимание и образованост по отношение такива социалнозначими заболявания и превенция техните усложнения.

 

Библиография: