В колективното обществено съзнание споменаването на захарната болест се асоциира най-често с глад, непрекъсната жажда, често уриниране и затлъстяване (за тип II). Но когато изведъж поставят Вас или Ваш близък пред диагнозата, чести са следните въпроси: Какво прави диабетът на тялото ми? Опасно ли е?


В началните моменти на диабет тип II често оплакванията са дискретни, пациентите се чувстват добре и не могат да осъзнаят нуждата от строг контрол на заболяването. В сянката на тази заблуда диабетът неусетно уврежда тялото и ни отнема от здравето и зрението.

 


Диабетна ретинопатия

Тя представлява по своята същност микроангиопатия – увреждане на малките кръвоносни съдове.


Ретината е най-вътрешната обвивка на очната ябълка. Съставена е от клетките, които регистрират светлинните лъчи и цветовете, кодират приетата информация и по зрителния нерв я изпращат към главния мозък за интерпретация.


Като всяка високо специализирана тъкан, тя е силно чувствителна на глада за кисород и хранителни вещества. Именно хипоксията е основен фактор при настъпването на диабетната ретинопатия. В този процес участват следните механизми:

  • Нарушена порходимост на малките кръвоносни съдове

Повишеното количество на глюкоза в кръвта в дългосрочен план води до задебеляване базалната мембрана на капилярите. Една част от клетките, които тапицират стените им, се увреждат и загиват, докато друга отговарят на болестния процес с пролиферация.


Глюкозата се свързва неензимно с хемоглобина в еритроцитите, превръщайки го в гликозилиран хемоглобин. Функцията на хемоглобина е да отдава кислород на тъканите и да изнася част от натрупания в тях въглероден диоксид. Повишеното съдържание на гликозилиран хемоглобин обаче затруднява доставката на кислород в ретината.


Промените в състава на кръвта водят и до повишена склонност на тромбоцитите да образуват тромби, които могат да запушат малките кръвоносни съдчета в ретината.


Описаните фактори съдружно водят до влошено снабдяване на ретината с кислород и от там – до нейната хипоксия.

  • Кръвоизливи, ексудати и оток на ретината

Промените в стената на капилярите водят и до промени в тяхната пропускливост. В резултат на това по-лесно течност постъпва от съдовете директно към ретината и става причина за оток на тъканта.


Стените на капилярите са нестабилни и по тях се образуват на места малки издутинки като балончета – микроаневризми, нерядко ставащи причина за кръвоизливи в ретинта.

  • Неоваскуларизация

Нормално, на хипоксията, кръовоизливите и отока тъканите отговарят с фиброза (развитие на съединителна тъкан) и неоваскуларизация – създаване на нови кръвоносни съдове, които да хранят лишените от кислород и хранителни вещества клетки.


Мигриращи ендотелни клетки от увредените капиляри чрез пролиферация поставят началото на нови кръвоносни съдчета. Те обаче не са като нормалните съдове – стената им е много тънка, къслива и с повишена пропускливост, което води до порочен кръг.

 

NEWS_MORE_BOX


Честите кръвоизливи в ретината и стъкловидното тяло са предпоставка за развитие на фиброваскуларна пролиферация между ретината и стъкловидното тяло, която може да причини теглене на ретината и евентуално – нейното отлепване.


В зависимост от наличието на неоваскуларизация, диабетната ретинопатия се определя като непролиферативна и пролиферативна. Непролиферативната винаги може да премине в пролиферативна.

 

Как да се предпазим?

Основно средтво за борба и профилактика е поддържането на добър контрол на диабета – серумна гюкоза и гликозилиран хемоглобин в норма, както и на артериалната хипертония, която често е съпътстващо заболяване, което утежнява диабетнта ретинопатия.


Всеки пациент със захарна болест трябва най-късно до 5 години след поставяне на диагнозата да бъде изследван с флуоресцеинова ангиография (ФА), както и ежегодно да минава на профилактичен преглед от офталмолог.


При изчерпани възможности на пероралните антидиабетни препарати пациентите не бива да се колебаят, когато ендокринологът ги насочи към лечение с инсулин.

 

Лечение

Съществуват различн подходи според степента на засягане. Специалистът може да препоръча антиагреганти или пък перорални медикаменти, повлияващи пропускливостта и здравината на съдовата стена, както и вазодилататори, подобряващи перфузията на ретината. Препоръчват се и витамини от група В, вит. А и вит. Е.


Лазеркоагулацията е съвременен метод, чрез който се обработват увредените части от ретината, като по този начин се намалява общата необходимост от кислород на останалата ретина и се прекъсва порочния кръг на постоянна исхемия, неоваскуларизация, кръвоизливи и оток, отново неоваскуларизация.