Захарната болест увеличава ежегодно с 2,5 до 5 пъти риска от развитие на сърдечна недостатъчност. Сред пациентите със сърдечна декомпенсация между 15% и 30% са засегнати и от диабет. Настрана от класическите фактори на диабета, довеждащи до сърдечна недостатъчност като затлъстяването, артериалната хипертония и коронарната болест, идентифицирана е още и характерна диабетна кардиомиопатия. Това специфично усложнение е свързано с метаболитни отклонения и оксидативен стрес,  които довеждат до апоптоза и смърт на мускулните клетки на сърцето и тяхното изместване от фиброзна тъкан.


Кое прави пациента с диабет по-уязвим на сърдечна недостатъчност?

  • Артериална хипертония

Тя представлява добре известен рисков фактор за развитие на сърдечна недостатъчност. Повече от половината от пациентите с втори тип диабет развиват артериална хипертония, много често дори по време на или преди диагностицирането на диабета, още при появата на инсулинова резистентност.



При първи тип диабет хипертоничната болест е следствие от различни механизми и се появява отложено, по-късно, като следствие на настъпилата диабетна бъбречна увреда.


Каквато и да е причината за хипертонията, тя натоварва сърцето и в началото се асоциира с разрастване на лявата му камера и в последствие – диастолна функция, различни структурни аномалии и в крайните стадии – до сърдечна недостатъчност.

  • Затлъстяване

То играе значима роля в появата както на захарен диабет втори тип, така и на артериална хипертония. Обилното натрупване на триглицериди в сърдечните клетки на човека с обезитет води до отклонения в тяхната функция за свиване (контракция на сърцето), както и до структурни аномалии.


Нещо повече, затлъстяването често е съпроводено и от сънна апнея, която сама по себе си е допълнителен независим фактор за влошаване на сърдечното здраве, поради предизвикването на хронична хипоксия (недостиг на кислород), което стимулира симпатикуса и влошава артериалната хипертония.

  • Коронаропатия

В 65% - 80% от случаите пациентите със захареб диабет тип 2 имат метаболитен синдром, което увеличава риска от атеросклероза. И така, характерните за диабета хипергликемия (високи нива на захар), артериалната хипертония и атерогенната дислипидемия (с високи триглицериди и лош холестерол и нисък добър холестерл) играят водеща роля  в образуването на атеросклеротични плаки, особено значими когато са в зоната на коронарните артерии – артериите, които хранят сърцето.


Диабетно-асоциирана кардиомиопатия

Захарният диабет е комплексно заболяване, което повлиява всички нива на организма – от най-ниските молекулни взаимодействия, през клетките, тъканите и в крайна сметка целите органи

  • Метаболитни фактори

Установено е, че при пациента с диабет понякога миокардът на сърцето е с понижен капацитет за усвояване на глюкоза като енергиен източник. Междувременно оксидативният стрес има водещо значение при аномалии върху различни протеинови структури с регулаторни и контрактилни роли, както и тези, ангажирани с транспорта на калций. Без да се навлиза в детайли, тези аномалии намаляват контрактилната способност на кардиомиоцитите. Т.е. затруднява се съкращаването на сърцето.

  • Фиброза и апоптоза

Силно увредените миокардни клетки могат да отключат програмирана смърт и на мястото на мускулната клетка се появява интертна фиброзна тъкан, която не може да замести ролята на мускулната клетка.

  • Засягане на малките съдове

То не може да се види на обикновена коронарография. Захарната болест уврежда малките съдове и това ускорява процесите като хипоксия, оксидативен стрес и фиброза в миокарда.

  • Автономна невропатия

Освен на кръвоносните съдове, диабетът действа и на малките нервни влакна в миокарда, отговорни за предаване на сигнала за съкращение.


Библиография:
Bell DSH. Heart failure.The frequent, forgotten, and often fatal complication of diabetes. Diabetes Care 2003
Sowers JR, Epstein M, Frohlich ED. Diabetes, hypertension, and cardiovascular disease. Hypertension 2001