Според Световната здравна организация (СЗО) 347 милиона души по света имат диабет. Надига се световна епидемия, дължаща се на промените в начина на живот, труд и хранене, засягащи големи групи от населението по света. Епидемията от диабет се разпространява до голяма степен успоредно с тази от обезитет.
По оценки на СЗО през 2004 г. 3,4 милиона души умират от усложнения на заболяването. Прогнозите са смъртността да нарасне с над 50% през следващите десет години или общо с две трети до 2030 г., спрямо нивата от 2008 г., което ще направи диабета седмата по честота причина за смъртност в света.
Над 80% от смъртността е съсредоточена в страните с ниски и средни доходи на глава от населението. В развитите страни болестността е най-висока във възрастовата група над 65 години, докато в развиващите се най-засегната е групата на трудоспособното население – между 35- и 64-годишните.
Съществуват две основни форми на диабет – тип I и II. Тип I се характеризира с понижена инсулинова продукция, докато тип II се дължи на неспособността на тъканите да реагират на присъствието на инсулина в кръвта. Трети по значение е т.нар. гестационен диабет, при който кръвната захар се повишава по време на бременност.
Диабет тип II е отговорен за около 90% от всички случаи на диабет по света. Наблюдава се предимно в зряла и напреднала възраст. Регистрира се обаче, тревожна тенденция на увеличаване на честотата му сред младото население. В някои страни над половината от новодиагностицираните случаи на диабет тип II са при деца и юноши.
Сърдечносъдовите усложнения са отговорни за 50 – 80% от смъртните случаи. Увеличеният риск от сърдечносъдови усложнения е направил диабета една от водещите причини за нетрудоспособност в развитите страни. Най-честите причини за нетрудоспособност, дължащи се на диабет, са слепота, ампутации и бъбречна недостатъчност. До тях се достига поради съчетание на два или повече от следните фактори – неосведоменост за болестта и усложненията й, липсата на достъп до адекватни здравни грижи и лекарства, недобро придържане към предписаното лечение и отказ от промяна на начина на живот и вредните навици.
Последното важи с особена сила за диабет тип II, който, освен че може да бъде контролиран до голяма степен чрез увеличаване на физическата активност, може да бъде и напълно предотвратен по този начин. Нещо повече, едва 30 минути умерена физическа активност, няколко дни в седмицата, могат драстично до понижат риска от диабет тип II. Тип I не може да бъде предотвратен, но съставлява малка част от общата болестност.
Световната здравна организация е активна в борбата със заболяването, координирайки глобалните усилия в тази насока. Организацията цели приемането и поддържането на ефективни мерки за превенция, наблюдение и контрол на диабета и усложненията му, особено в страните с ниски доходи. С тази цел СЗО:
- дава научната си експертиза за предотвратяване на болестта;
- разработва нормативи и стандарти за лечение и диагностика;
- развива здравната култура и подобрява осведомеността за глобалната диабетна епидемия, включително в сътрудничество с Международната диабетна федерация, с която съвместно отбелязва Международния ден на диабета – 14-ти ноември;
- провежда постоянно наблюдение на заболеваемостта и болестността и рисковите фактори.
В тази връзка СЗО е публикувала Глобална стратегия за хранене, физическа стратегия и здраве, която съдържа широкомащабни и лесно приложими мерки, насочени към голям процент от световното население. Достъпността на тези мерки в бедните страни цели да направи препоръките в стратегията приложими за максимален брой хора по света.
