Захарният диабет е едно от най-честите заболявания в световен мащаб и за съжаление с всеки изминал ден броят на диабетиците се увеличава. Защо се случва това и какво е важно да знаем всички – бивайки диабетици или недиабетици?

 

Различават се 4 основни вида захарен диабет


  1. Захарен диабет тип 1 – характеризиращ се с наличие на инсулинов дефицит в резултат на разрушаване на клетките на панкреаса, отговорни за синтеза на инсулин от автоимунен процес;
  2. Захарен диабет тип 2 – развиващ се от прогресиращ инсулинов секреторен дефект на фона на инсулинова резистентност;
  3. Гестационен захарен диабет – захарен диабет, диагностициран по време на бременност;
  4. Други специфични типове захарен диабет – дължащи се на други причини – генетични дефекти, заболявания на панкреаса, влияние на лекарства, химикали или други заболявания.

Заболеваемостта от захарен диабет тип 2 е най-голяма и основна роля за това се смята, че имат заседналият начин на живот, западният модел на хранене и затлъстяването, както и застаряването на населението.

 

В голям процент от случаите захарният диабет тип 2 се установява съвсем случайно при изследване на кръвна захар по друг повод. Алармиращи симптоми могат да бъдат съхнене на устата, повишена жажда, често уриниране. След продължителна декомпенсация на заболяването може да се наблюдава и немотивирана редукция на тегло. В немалък процент от случаите може да са налице признаци на изтръпване на ръцете и краката, чувство на лазене на мравки по тях, парене и дори болки по крайниците. 

 

Какви изследвания е необходимо да се направят при поява на такива оплаквания?

Диагностичните тестове за установяване на захарен диабет най-общо са 4:

  1. Кръвна захар на гладно ≥ 7,0 mmol/l;
  2. Кръвна захар на 120 минута в хода на орален глюкозо-толерантен тест със 75 грама глюкоза ≥ 11,1 mmol/l;
  3. Гликиран хемоглобин (HbA1c) ≥ 6,5%;
  4. Случайна кръвна захар ≥ 11,1 mmol/l и наличие на оплаквания от повишена жажда, често уриниране и редукция на тегло.

Диагнозата се поставя при наличие на поне два патологични резултата. Важно е да се отбележи, че изследването на кръвната захар е необходмо да се прави след поне 8 часов глад посредством вземане на венозна кръв. Тестът с глюкомер не е точен и не бива да се използва за поставяне на диагноза. Той изследва капилярна кръв, която изследвана на гладно е по-близка до венозната, но изследвана след нахранване дава по-високи резултати. Все пак използване на този вид определяне на кръвната захар би могло да подпомогне определянето на по- рисковите пациенти, които следва да направят един от горепосочените тестове.

 

Кои лица следва да се изследват за диабет?

Изследването на кръвна захар на гладно е едно от задължителните изследвания, които следва да се провеждат при всеки пациент поне на 2 години. Извън тези случаи кръвната захар се препоръчва да се изследва при хора със съответните оплаквания и при попадащите в рискови групи

  • Наднормено тегло и затлъстяване; 
  • Пръвостепенни родственици на диабетици;
  • Жени, родили дете > 4 кг;
  • Хипертоници;
  • Наличие на дислипидемия;
  • Установен предиабет от предходни изследвания;
  • Наличие на сърдечносъдово заболяване;
  • Синдром на поликистозните яйчници и др.

Какво следва след диагнозата „Захарен диабет”?

Диагнозата „диабет” навярно ще Ви изплаши и обезпокои. Знайте, че силата е във Вашите ръце и с полагане на усилия от Ваша страна лечението може да е много ефективно и заболяването да не влоши съществено качеството Ви на живот.

 

Първата най-важна стъпка е да се обърнете към ендокринолог. Той ще Ви даде насоки как да промените начина си на хранене и да повишите двигателната активност. При захарен диабет тип 2 този елемент от терапевтичния режим е най-важен и основополагащ за по-нататъчното лечение.

 

Втората стъпка е започването на подходящо лечение и третата важна стъпка е контрол на съпътсващите заболявания – хипертония, дислипидемия и др. Всички диабетици със захарен диабет тип 2 още при поставяне на диагнозата следва да се проверят за наличие на микросъдови и макросъдови усложнения на захарния диабет, докато при тип 1 – това следва да се случи 3-5 години след поставяне на диагнозата.