Церебралната парализа е мултимодално заболяване, което изисква ранна, поливалентна и етапна диагностика. Рехабилитацията е възрастово-детерминирана, което означава че според възрастовата група, в която попада пациента се определя и кои методики са приложими и кои съответно са противопоказани.


Спастичната форма на церебралната парализа е най-често срещаната – засяга до 85% от децата. При 30% от пациентите със спастична форма се засяга едната страна на тялото – унилатерална и при 54% - двете страни (билатерална). Под спастичност на мускулите се разбира нарушения в мускулния контрол, налице е повишен мускулен тонус.


Съвременните класификации се определят от степента на засегната функция – моторна функция (gross motor function classification system), сръчност (manual ability classification system), способност за самостоятелно хранене (eating and drinking classification system), както и комуникация (communication function classification system).



Точно спастичността е и главното предизвикателство в лечебните планове, тъй като нарушава координацията на движенията на пациентите и на по-късен етап намалява техния активен и пасивен обем. Спастичността предизвиква функционални проблеми в дейностите от ежедневието – хранене, ходене, сядане и лазене в кърмаческа и ранна детска възраст, а на по-късен етап – проблеми с миене, тоалет, обличане, слизане и качване в предучилищна и училищна възраст.


Важно е диференцирането на невралния компонент и промените на меките тъкани е необходимо, тъй като от това зависят и различните подходи за лечение.


От методите на физикалната и рехабилитационна медицина се използват кинезитерапия (рефлекторно въздействие, стречинг), ерготерапия (позициониране, вестибуларна стимулация, вибрации, шини), елестростимулация (за отслабената мускулатура), термотерапия (криолечение и термотерапия), ударно-вълнова терапия, робот-асистирана терапия и други. от медикаментозното лечение перорално се прилага диазепам, баклофен, мидазолам, а локално – ботулинов токсин А.


От хирургичните методи – ортопедични, неврохиръргични (баклофенова помпа, селективна дорзална ризотомия).


В периода на новороденото –  прави се стимулиране на двигателна активност и баланс между мускули агонисти и антагонисти. Методики по Бобат и потискане на примитивни екстензорни реакции.


В период на кърмаче (2-12 месец) се прави вестибуларно стимулиране за активиране силата и координацията на трупната мускулатура и тази на раменния и тазовия пояс. Електростимулация се извършва след 6-ти месец (при релативно отслабени мускули, според двигателния дефицит).


В ранна детска възраст (1-3 години) – засилване на мускулни групи и вериги, стречинг. От ерготерапията – позициониране, вестибуларна стимулация, шини за поддържане. Прилагат се още криотерапия и термотерапия, както и радиална ударно-вълнова терапия след 3-4 годишна възраст.
В периода на предучилищна възраст – стречинг, механотерапия, приложение на вибрации (след 5-годишна възраст) – на цяло тяло (изометрична стимулация) и локално-миорелаксация. Освен това електростимулации, крио- и термолечение, ЕМГ-feed back, както и робот-асистирана терапия за стимулиране на мускулна сила и издръжливост.


Селективната дорзална ризотомия се характеризира с вариращи резултати – при някои пациенти значителен, при други почти никакъв. Показани са пациенти между 4 и 8 годишна възраст, при спастичност основно за долни крайници, при изчерпани методи на физикалната и медикаментозната терапия.


Интратекалната баклофенова терапия представлява хирургично имплантиране на помпа за контрол на спастичността чрез инфузия с баклофен директно в спиналния канал около гръбначния мозък. Налице е намаляване на спастичността, но дългосрочните ефекти не са напълно изяснени. Основен недостатък е поддържане на помпата – при повишен поток на активното вещество може да се потисне центърът на дишане.