Нали сърцето е един орган и тъкмо перфектният синхрон на съкращенията и отпусканията му обезпечава непрекъснатото снабдяване на тъканите с наситената с кислород кръв? Защо тогава говорим за лявостранна и десностранна сърдечна недостатъчност?


Дори и да е един орган, сърцето има особено устройство. Той е мускулесто образувание, което формира 4 кухини – две предсърдия и две камери, като предсърдията и камерите са свързани с клапи помежду си. Съкращенията на сърдечния мускул са така организирани, че при отпускането на камерите, те се пълнят с кръвта от предсърдията, а при съкращението им – те я изтласкват.


Лявата и дясната половина на сърцето имат силно различаващи се задачи. Докато в лявата постъпва оксигенираната кръв от белите дробове и я изтласква към цялото тяло, то в дясната се връща „изконсумираната“ кръв от тялото, и се изпраща към белите дробове за набавка на кислород.



Тези различия в дейностите на двете сърдечни половини обуславят и различната клинична картина (симптоми) при боледуването им.


Възможно е дясната половина да боледува самостоятелно или да бъде засегната вследствие на прогресираща левостранна сърдечна недостатъчност – в тези случаи говорим за тотална сърдечна недостатъчност.


Малко детайли от сърдечносъдовата система

Както стана ясно, лявата камера изтласква оксигенираната кръв чрез аортата, която се разклонява на артерии и артериоли, достигащи до всички части на организма. Те се трансформират в капилярна мрежа, през която става обмена на кислород и хранителни вещества. „Употребената“ кръв, натоварена с въглероден диоксид, поема по венулите и вените, които се обединяват в два големи венозни съда – горна и долна куха вена. Те отнасят използваната кръв в дясното предсърдие.


Артериите и вените са различно устроени, като вените имат по-тънък мускулен слой и са склонни към застой в тях при нарушение на циркулацията.


Симптоми на десностранната сърдечна недостатъчност

Общо терминът сърдечна недостатъчност се употребява, за да обясни недостатъчната помпена функция на сърцето – с дейността си то не е способно да обезпечи нуждите на организма.


Специално при десностранната недостатъчност е нарушената помпената дейност на дясната половина на сърцето и това води до забавено изтласкване на кръвта от него. Съответно това се отразява и на двете кухи вени, изливащи се в дясно предсърдие. С други думи – забавя се венозното оттичане и налягането във вените се повишава, което не се отнася само за двете кухи вени, а се предава и на всички венозни съдове на организма, които се изливат в тях.

 

  • Симптоми на повишения венозен застой

Шийните вени са подути. Наличен е симптомът на хепатоюгуларен рефлукс – при натиск върху черния дроб в течение на 1 минута горният край на вътрешната югуларна вена се издига с поне 1 см над началното си ниво. При лека степен на десностранна недостатъчност е възможно югуларното венозно налягане да е нормално, но симптомът да е налице.


Застоен черен дроб. Хроничният венозен застой в този орган води до увеличени размери, заоблен ръб, гладка повърхност, консистенцията му е плътно-еластична. При не голяма давност на състоянието или пък при по-бързото му развитие се появява болка в областта на черния дроб поради разтеглянето на капсулата му.


При голяма давност на болестта може да се стигне до кардиачна цироза – плътна консистенция, заостерн връх, липса на болка и разбира се – влошена функция.


Застоен бъбрек – венозният застой и намаления кръвоток променят функцията му. Белези за това са задръжката на натрий и вода, олигурия, високо относително тегло на урината, леко повишение на креатинина, протеинурия.


Задръжката на натрий и вода имат отношение към формирането както на висцерални така и периферни отоци, които при деностранна сърдечна недостатъчност са симетрични и се образуват в най-ниските части на тялото. В началото те са около глезените и горната повърхност на стъпалата, като изчезват след нощния сън. С напредване на заболяването те стават постоянни и обхващат и двете подбедрици.


Тези отоци са с умерено плътна консистенция и са болезнени при натиск. При дългосъществуващи отоци по крайниците кожата върху тях става груба и придобива кафеникава пигментация. Отношение към формирането на отоците имат още затрудненият лимфен отток, както и промененото белтъчно съдържание в кръвта, което може да е резултат от влошаващата се чернодробна функция.


Генерализираният и силно изразен оточен синдром – аназарка – не се ограничава само до видимите отоци, а обикновено е свързан и с изливи в плеврата (хидроторакс) и в перитонеалната кухина(асцит).