Още в името на заболяването са вложени органите, които се засягат. Това са скелетните мускули и кожата. Получава се възпалителна реакция, която е в резултат на автоимунни процеси, които се отключват в организма.
 
Най-честата причина за отключване на автоимунните заболявания са различните видове инфекции – били те вирусни или бактериални. Не за пренебрегване са и отравянията с някои тежки метали или друг вид вещества с екзогенен произход (такива, които не се произвеждат в организма).
 
Реакциите, които протичат между клетките на засегнатия орган и чуждите агенти води до активиране на имунната система спрямо собствени структури на организма. Затова и заболяванията се наричат автоимунни. В случая в засегнатите кожа и мускули първоначално възникват възпалителни процеси, които водят до увреждане на органите. Заболяването се наблюдава във всички възрасти и засяга и двата пола.
 
Наследствената предразположеност също оказва влияния, което се доказва с факта, че това заболяване се наблюдава по-често в няколко поредни поколения на една фамилия. Освен след преболедуване от инфекциозни заболявания, дерматомиозитът може да е отключен и след направена имунизация. При пациенти с туморни заболявания също се наблюдава по-често отключване на заболяването, при налична предразположеност.
 

С каква клинична картина се характеризира заболяването?

В началото започва чувство за лека отпадналост и намалена работоспособност. Постепенно тези симптоми започват да се увеличават по интензитет и към тях се добавя прогресираща слабост в мускулите. Възможна е поява на субфебрилни температурни състояния – с телесна температура варираща от 37 до 37,5 градуса.
 
Слабостта на крайниците – ръце и крака – е по-изразена съответно в мишниците и бедрата и по-малко в предмишниците и подбедриците. Постепенно засегнатият започва да усеща затруднение в извършването на ежедневните си нужди – при обличане на дрехи, както и невъзможност за изправяне от клекнало или седнало положение.
NEWS_MORE_BOX
 
 
По отношение на промените по кожата – започва образуването на отоци, които могат да започнат първоначално около очите. Освен това цветът и също се променя – придобива ливиден оттенък. Еластичността и намалява и при допир се усеща по-грапава (дължащо се на хиперкератоза).
 
Често кожата започва да се лющи. На места може да се наблюдават телеангиектазии – разширени повърхностни капиляри. Могат да се образуват недълбоки язви, които при замърсяване могат да представляват огнища за навлизане на бактерии и гъбички.
 
Заболяването може да протече под остра или хронична форма. При острата симптомите се появяват без предшестващо влошаване на състоянието. Състоянието се влошава изведнъж – бързо покачване на температурата, болка и скованост в мускулите, както и кожни изменения (изразено зачервяване на кожата). При хроничната форма - заболяването се развива постепенно и бавно се разгръща описаната клинична картина.
 
Заболяването може да бъде сгрешено с останалите автоимунни заболявания – като лупус и склеродермия. Освен това поради отоците около очите и болката в мускулите може да бъде сгрешено с паразитологичното заболяване-трихинелоза. Промените по кожата често се бъркат в началото с контактен дерматит.
 

Каква е терапията, която се предприема?

На първо място това са кортикостероидите, които потискат реакцията на имунната система спрямо организма. При острата форма се започва с високи дози, които при подобрение се намаляват постепенно. Ако пациентът не се подобрява спрямо очакваните резултати се включват и други медикаменти към терапията – като комбинирано лечение.
 
Като цяло прогнозата на остро настъпващите форми не е добра и в около 20% от случаите се води до смъртен изход.