Българското общество все още се учи как да „обработва“ психиатричните заболявания. Дори и добронамерени, много хора не знаят как да се държат когато се сблъскат с такъв пациент, самите болни и близките им често са ограничавани от (неоснователен) срам. Това е висок връх, който тепърва ще се покорява. Междувременно под път и над път срещаме познати или сме неволни свидетели на хора, които с гордост разказват как са преживели инфаркт или колко байпаса имат. Рядко бихме чули същите да споделят за депресия. Тя обаче е факт и се оказва важен рисков фактор.

 

Множество проучвания разкриват, че има асоциация между депресията и появата на първия инфаркт. А пък депресията след преживян инфаркт изглежда е белег за по-лоша прогноза, независимо от останалите рискови фактори или тежестта на самия инфаркт.


 

За депресията и първия инфаркт

Депресията засяга значима част от общата популация (4 до 8 %), като нейната честота се увеличава с възрастта или наличието на хронични заболявания и я откриваме у средно 20 % от пациентите, които са преживели инфаркт на миокарда.

 

Дори и да изглежда, че депресията е асоциирана с повишен риск от първи коронарен инцидент, връзката между двете състояние не е много ясно установена. Приема се, че както самата депресия би могла да увеличи сърдечносъдовия риск, така и това увеличение може да се препише на последствията от депресията – намалена физическа активност, затлъстяване, тютюнопушене и други.

 

Влияние на депресията след преживян инфаркт

Около 20 % от пациентите, преживели инфаркт, страдат и от депресията като около половината от тях се освобождават от нея спонтанно. Самата депресия е свързана с по-слабо придържане към медикаментозните и поведенчески препоръки, които са важни за пациента и възстановяването му. Сам по себе си този факт е достатъчен за да обясни по-лошата прогноза при тези пациенти.

 

Има ли наука зад тези предположения?

Много хора биха нарекли тези теории "чиста фантасмагория" и отказват да приемат, че лошото настроение разболява. Истината обаче е друга – депресията не е просто лошо настроение, а истинско заболяване с реални физически последствия върху организма.

 

Депресията е заболяване, по време на което могат да се регистрират нарушения в регулацията на сложни неврологични и хуморални механизми, някои от тези отклонения се откриват и у пациентите със сърдечно заболяване. Съответно връзката между депресията и коронарното заболяване би могла да има 2 характера:

  • Едното състояние създава предразположение за другото и обратното;
  • Двете състояния имат общ отключващ фактор.

Точната последователност все още не е изяснена, но ето няколко истински ефекта от депресията с техните последствия:

  • Ос хипоталамус – хипофиза – надбъбречна жлеза.

От изключително значение за баланса в организма при депресия обаче се наблюдава повишено ниво на адренокортикотропния хормон (АКТХ), кортизола, ренина, ангиотензина и алдостерона. Пряко последствие от това е повишаване на артериалното налягане, задръжка на вода и соли, смущения в липидния баланс и ендотелна дисфункция (ендотелът е вътрешният слой на съдовете, има важна роля в предотвратяване образуването на атеросклеротични плаки).

  • Вегетативна нервна система

При депресия се наблюдава относителна хиперфункция на симпатикуса, а последствията са: повишена сърдечна честота при покой, повишено артериално налягане, по-големи кислородни нужди за миокарда, вазоконстрикция на коронарните артерии (стесняването им), повишен риск от камерна аритмия и активиране на тромбоцитите.

  • Тромбоцитна агрегация

Кой би си помислил, че депресията му може да засегне тромбоцитите – пминиатюрните клетки в кръвта, отговорни за съсирването ѝ?! При депресия обаче тромбоцитите имат повишен афинитет на серотониновите рецептори, както и на вътреклетъчното количество на калций. Прекият ефект от това е активиране на тромбоцитите и по-усилената им агрегация в отговор на стрес или при досег с колаген (това се случва при нарушен ендотелен слой на съдовете).

  • Възпалителни цитокини

При депресия са открити повишени нива на тумор некротичен фактор алфа и интерлевкини 1 и 6. Тези молекули ускоряват формирането на атеросклеротичните плаки.

 

Информацията до тук говори сама за себе си от какво значение е депресията навременно да бъде разпознавана и лекувана.