Лупус еритематозус е автоимунно заболяване, при което се образуват автоантитела срещу съединителната тъкан. Може да засегне и двата пола, но предимно страдат жени, като началната проява на симптомите е около 30-годишна възраст.


Системният лупус еритематозус е най-тежката форма на болестта. Той се нарича още пеперудена болест, поради формиращия се характерен обрив по кожата на носа и бузите с формата на пеперуда. Появата му, обаче не е задължителна.


Системният лупус, обаче може да не се прояви с външни белези, а да засегне само част от вътрешните органи, наподобявайки други заболявания. В тези случаи пациентът получава нефрит, ако са увредени бъбреците; перикардит, миокардит и ендокардит, ако е засегнато сърцето; плеврит при засягане на белия дроб; артрит, ако са засегнати ставите.



Болеста може да засегне също така централната и периферната нервна системи. Нерядко се засяга и психиката в различна степен. Най-често проявите са депресивни промени, които варират от чести епизоди на лошо настроение до тежки депресии.


При болните от системен лупус могат да се изявят различни комбинации от симптоми, произлизащи от различни засегнати органи. Както при всички автоимунни заболявания и при системен лупус еритематозус често са налице т.нар. общи симптоми – на общо неразположение, отпадналост, висока температура, които насочват клиничното мислене към инфекциозно заболявания.


Промените, които могат да настъпят при засягане на централната нервна система – съответно главния мозък, водят до промени в личността. Пример са качествени изменения в психиката (психози), припадъци, инсулт и дори гърчова симптоматика и кома. Увреждането на периферни нерви причинява намалена чувствителност, тръпнене и мравучкане, слабост в инервираните от дадения нерв или нервно коренче части на тялото.


При засягане на психиката са налице чести епизоди на депресия. Промяната в настроението също е характерна - силна тъга и гняв, фрустрация, неконтролируем плач, трудности в концентрацията и съответно запаметяването. Важно значение за овладяване на тези епизоди е основното етиологично лечение, но комбинацията с психотерапия, в някои случаи антидепресанти или медикаменти против тревожност могат да бъдат прилагани за известен период от време.


Влияейки върху паметта някои пациенти се оплакват от чувството за постоянна „мъгла“ на има. Наричано още лупусна мъгла (lupus fog) състоянието е заблуждаващо и често отклонява диагностичното мислене в друга посока.


Препоръки към пациентите с лупус:


На пациентки със системен лупус не се препоръчва забременяване в рамките на поне 3 години след поставянето на диагнозата. Ако бременност все пак настъпи съществува опасност от аборт или преждевременно раждане. Друг риск е т. нар. неонатален лупус, който крие рискове за плода - дори до 6-я месец след раждането кръвта да се изчисти от антителата, предадени от майката, може да настъпи увреждане на сърцето. Системният лупус е медицинска индикация за прекъсване на бременността.


Най-добрата превенция на лупуса е избягване директното излагане на слънце, приема на медикаменти, които го провокират и предпазване от инфекции. Препоръчителна е адекватна фотозащита, според типа кожа и времетраенето на излагане на пряка слънчева светлина.