Lewy body деменция е една от най-често срещаните форми на деменция. Представлява дегенеративно заболяване, характеризиращо се с  натрупване на депозити от alfa-synuclein в нервните клетки в определени зони на мозъка, отговарящи за паметта, мисловните процеси, движението, съня, емоциите и поведението на човека.

 

Lewy body деменция термин, обединяващ две различни диагнози - деменция с телца на Lewy и Паркинсонова болест с деменция. И при двете заболявания се откриват единтични промени в мозъка, както и двете споделят сходни симптоми в определен етап на заболяването. Разликата произтича главно от времето на развитие на когнитивните и двигателни нарушения. При деменцията с телца на Lewy, когнитивните симптоми се появяват в рамките на година след появата на паркинсонизма – това е всяко състояние, при което се наблюдават двигателните нарушения като тремор или мускулна ригидност, характерни за болестта на Паркинсон. При Паркинсоновата болест с деменция, когнитивните нарушения се развиват повече от година след началото на двигателните нарушения.



Диагностични разсъждения

Болните, страдащи от деменция с телца на Lewy проявяват спад в когнитивните функции, наподобяващ наблюдавания при болестта на Алцхаймер. С прогресия на заболяването обаче, болните проявяват двигателни и други характерни симптоми, които предполагат в по-голяма степен диагнозата „деменция с телца на Lewy”. Такива са например:

  • Зрителни халюцинации рано в хода на заболяването;
  • Флуктуация на когнитивните  нарушения;
  • Забавяне на движенията, тремор, трудно придвижване, или ригидност (паркинсонизъм);
  • REM – свързано поведенческо разстройство, при което болният повтаря насън съсържанието на своите сънища и може да включва крещене, викове, избутване на партнъора, падане от леглото;
  • По-ранна поява на нарушение в мисловните процеси и справянето със задачи и вземането на решение, отколкото на паметови нарушения. Последните все пак прогресират в хода на заболяването.

При болните с Паркинсонова болест с деменция, на фона на изявеното вече характерно двигателно разстройство на по-късен етап се развива деменция и промените в настроението и поведението могат да се задълбочат. Не при всички пациенти с Паркинсонова болест, на по-късен етап се разива деменция., трудно е обаче да се определи предварително при кои това ще стане.


Диагнозата се базира на наличието на дементен тип нарушение в комбинация с поне един от основните симптома – флуктуация на когницията и на „будността”, наличието на зрителни халюцинации и/или на двигателен тип нарушение от Паркинсонов тип. Диагностична стойност има провеждането на невропсихологично тестуване, което дава оценка на когницията и паметта. Невроизобразителните методи на главен мозък, с помощта на скенер или ядрено-магнитен резонанс, може да дадат данни за наличие на кортикална и субкортикална атрофия, които обаче са неспецифични за заболяването. Позитронно-емисионната томография (РЕТ) и SPECT (single-photon emission computerized tomography) биха могли да дадат по-характерни за заболяването промени .


Лечение

Към настоящия момент не съществува лечение, нито превенция на заболяването. Въпреки това, някои от симптомите на заболяването биха могли да се повлияят от приложено медикаментозно лечение, физиотерапия, обучение в справянето с ежедневните активности, изготвяне на режим на спане и други техники, които могат да повишат качеството на живот на засегнатите.


Медикаментозното лечение на дементните прояви може да включи лекарства, които се използват и при болестта на Алцхаймер, например холинестеразния инхибитор ривастигмин. Двигателните нарушения от Паркинсонов тип могат да се купират с помощта на карбидопа-леводопа лекарства, с повишено внимание поради страничните реакции. В някои случаи се налага предписването на антипсихотични медикаменти, с цел овладяване на поведенческите нарушения, халюцинациите и делюзиите.

 

От тази група лекарства могат да се приложат медикаментите клозапин и кветиапин, които представляват атипични антипсихотици. Останалите антипсихотични медикаменти, особено рисперидон, оланзапин, халоперидол, трябва да се избягват поради по-високия риск от поява на странични ефекти – повишена обърканост, влошаване на двигателните способности, екстремна сънливост и понижаване на кръвното налягане с риск от внезапно падане. Хората, страдащи от Lewy body деменция, трябва да приемат медикаменти с особено повишено внимание, включително витамини и хранителни добавки. Анестезията при тези пациенти също изисква внимателно проучване на подходящите средства, поради риска от настъпване на постоперативен делир.