Делириумът представлява състояние на разстройство в поведението, мисленето, паметта, което се развива в рамките на часове до дни и може да е придружено от редица невропсихиатрични прояви – от промени в настроението с апатия и безразличие или противоположното – ажитираност и дори агресивност до появата на илюзии и/или халюцинации. (Към първа част на материала)

 

Диагностични критерии за поставянето на диагнозата делириум са:


  • Нарушение на вниманието – намалена способност за насочване на вниманието към определена тема, фокусирането, задържането на вниманието или сменяне обекта на внимание и нарушено ниво на осъзнатост;
  • Промяна в когницията – паметови нарушения, дезориентация, езикови нарушения;
  • Кратък период на развитие на симптоматиката – в рамките на часове до дни и флуктуация на симптомите – по-добро състояние през деня и влошаване на състоянието нощно време;
  • Наличие на анамнестични данни, данни от прегледа или лабораторни данни за възникване на състоянието като резултат на директна последица на основното заболяване, интоксикация с определена субстанция, употреба на определени медикаменти или съществуване на повече от една причини.

Причини за възникване на делириум

Практически всяко заболяване, интоксикация или лекарствена употреба може да доведе до равитие на делириум. Често, налице са повече от една причини за неговата поява.

 

Някои от най-честите обратими причини за неговата поява са:

  • Хипоксия;
  • Хипогликемия;
  • Хипертермия;
  • Интоксикация с различни субстанции – алкохол, хероин, канабис, LSD или състоянието на абстиненция при тяхното спиране могат да доведат до развитие на симптоми, характерни за делириума;
  • Лекарствено-индуциран делириум – прием на антихолинергици (бенадрил, трициклични антидепресанти), наркотици (меперидин), бензодиазепини, Н2 – блокери (хистамин – 2 блокери – циметидин), кортикостероиди; централнодействащи антихипертензивни медикаменти (резерпин,метилдопа), антипаркинсонови медикаменти (леводопа)


Други причини за поява на делириум са:

  • Инфекции – особено мозъчни инфекции – менингит, енцефалит, ХИВ –асоциирани мозъчни инфекции; септицемия, пневмония, инфекции на пикочо-половия тракт;
  • Метаболични нарушения – нарушен алкално-киселинен и водноелектролитен баланс, хипогликемия, чернодробна и бъбречна недостатъчност, витаминен дефицит – особено дефицит на тиамин и цианкобаламин при пациенти с хронична алкохолна злоупотреба, заболявания на щитовидна и паращитовидни жлези;
  • Структурни промени в мозъка – преживян мозъчен инсулт, субарахноидален кръвоизлив, първичен или метастатичен мозъчен тумор, мозъчен абсцес, закрита мозъчна травма и мозъчен кръвоизлив, хипертензивна енцефалопатия;
  • Състояние след оперативна намеса – при наличие на някои предоперативни фактори (деменция, прием на много лекарства и др.), интраоперативни (прилагане на дългодействащи бензодиазепини, атропин) и следоперативни (хипоксия, хипотензия, лекарствена зависимост) обстоятелства;
  • Хипоперфузия – нарушен обем на кръвотока, вследствие на остро развила се застойна сърдечна недостатъчност, сърдечна аритмия и анемия допринася за развитие на делириум
  • Разни – продължителен недостиг на сън, засдръжка на фекални маси, ретенция на урина или промени в обкръжението;
  • При възрастни пациенти, употребата на лекарства в терапевтични дози и нива може да доведе до развитие на делириум.


Рискови фактори, които най-често се свързват с появата на делириум, са:

 

  • Наличие на деменция – открива се при 25-50% от пациентите. Наличието на деменция увеличава риска от развитие на делириум 2 до 3 пъти;
  • Дисфорично настроение (притъпен интерес и чувство за неудовлетвореност) и усещане за безнадеждност са рискови фактори за внезапна поява на делириум
  • Прилагането на физически ограничения;
  • Малнутриция – недохранване;
  • Наличието на уринарен катетър;
  • Всяка ятрогенна намеса – т.е състояние, развило се след прилагане на медицинско лечение или изследване;
  • Прием на 3 или повече лекарства.


Диагноза и лечение

Диагнозата е преди всичко клинична, на база на определени критерии.

 

Лечението е насочено към овладяване на подлежащото заболяване и причината за поява на делириума. В случаите на алкохолна абстиненция важно е прилагането на мултивитамини, в това число основно тиамин. Когато са налице агресивни прояви е необходимо прилагането на медикаменти – антипсихотици, а в случаите на абстиненция – бензодиазепини.

 

Съществуват и различни техники за подобряване на когнитивните фукнкции – памет, ориентация и др. чрез показване на часовника, календара, семейни снимки. Обстановката трябва да е спокойна, стабилна и подкрепяща до пълно възстановяване състоянието на пациента.