Витамин В12 е водноразтворим витамин, набавящ се изключително чрез приема на риба, месо и млечни продукти, както и обогатени зърнени култури и хранителни добавки.


Витамин В12 играе изключително важна роля в продукцията на червените кръвни клетки (еритроцити), в ДНК синтезата и, не на последно място, в правилното функциониране на нервната система. Участва в три важни реакции в човешкия организъм, а именно превръщането на метилмалонова киселина в сукцинил-КоА, превръщането на хомоцистеин1 (който се смята за потенциално токсичен и повишаващ съдовия риск) в метионин, както и в конверсията на 5-метилтетрахидрофолат в тетрахидрофолат.  


Дефицитът на витамин В12 може да се изяви под формата на мегалобластна анемия, неврологични и невропсихиатрични отклонения, както и други, неспецифични клинични признаци. Клиничната изява на витаминовия недостиг може да настъпи до над 10 години от началото на дефицита поради големия резерв на витамина в черния дроб.



Причини и рискови фактори за настъпване на дефицит на витамин В12

Причините за настъпване на дефицит на витамин В12 са свързани най-общо с нарушение в неговата абсорбция, т.е усвояване и последващо транспортиране, метаболизъм в човешкия организъм, от друга страна с недостатъчния му прием или повишените нужди на организма спрямо него (напр. при бременност).


Причини и рискови фактори могат да бъдат:

 

1. Дефицит на вътрешен стомашен фактор:

  • Пернициозна анемия – отговорна е за до 75% от случаите на витамин Б12 дефицит. Представлява автоимунна атака срещу вътрешния стомашен фактор, който играе основна роля в усвояването на витамин В12. Антитела се откриват в 70% от пациентите;
  • Ювенилна пернициозна анемия – нарушена секреция на вътрешен стомашен фактор. Унаследяването на дефекта е по автозомно рецесивен път;
  • Нарушена стомашна лигавица – вследствие на резекция на стомаха или инфекция с Хеликобактер пилори.

2. Заболявания на терминалния илеум (тънкото черво), където става същинското абсорбиране на витамин В12:

  • Тропическо спру;
  • Болест на Крон;
  • Резекция на част от тънкото черво;
  • Болест на Уипъл;
  • Генетична мутация, водеща до нарушено свързване на комплекса на витамин В12 – вътрешен стомашен фактор с тънкочревната стена;
  • Инфекция с рибна тения – представлява конкуренция на кобаламина, т.е витамин В12, при свързването му с чревната мукоза;

3. Състояния на ахлорхидрия (т.е недостиг на стомашна киселина):

  • Атрофичен гастрит;
  • Панкреасна недостатъчност;
  • Използване на инхибитори на протонната помпа;
  • Синдром на Цъолингер-Елисон.

4. Нарушение в транспорта на витамин В12 (транскобаламин II или на свързващия ензим);


Нарушение във вътреклетъчния метаболизъм на витамин В12 (кобаламин) – проявяват се с метилмалонова ацидурия с или без хомоцистеинурия.


5. Недостатъчен прием на витамин В12:

  • Стриктен вегетариански режим (рядко);
  • При кърмене от майка веган;
  • Алкохолизъм;
  • Повишени нужди от витамин В12 – по време на бременност, при хипертиреоидизъм, алфа-таласемия;
  • Прием на определени медикаменти – колхицин, неомицин, пара-аминосалицилова киселина, продължителна употреба на метформин и на инхибитори на протонната помпа.

6. Други причини – например излагане на диазотен оксид (N2O), възраст над 75 г и др.

 

Диагноза

Не се препоръчва рутинно изследване на нивата на витамин В12. Такова изследване се налага само при клинично съмнение, т.е налице са определени оплаквания, или при наличие на един или повече рискови фактора – стомашна или тънкочревна резекция, възпалително чревно заболяване, употреба на метформин повече от 4 месеца или на инхибитори на протонната помпа или Н2-блокери повече от 12 месеца; вегански или стриктен вегетариански хранителен режим, ккато и възратс над 75 години.

 

Диагнозата изисква изследване на пълна кръвна картина и серумни нива на витамин В12. Изследване на метилмалонова киселина се налага при пациенти с висок риск, липса на симптоми и ниско гранични серумни нива на витамина.

 

Лечение

Лечението може да се осъществи чрез орален прием (през устата) или интрамускулно инжектиране на високи дози кобаламин (витамин В12). Препоръчителният прием е 1 до 2мг/дневно, като схемата на лечението зависи от клиничната симптоматика. Както оралната, така и интрамускулната терапия показват сходен ефект, с тази разлика, че при интрамускулното въвеждане се постига по-бързо повлияване, което се препоръчва при наличие на по-тежка клинична картина.
4253