Дисхроматопсията или по-позната като цветна слепота не е болест, а аномалия на човешкото зрение. Тя се изразява в невъзможност да се разпознават и разграничават всички или определени цветове.
Понякога, като синоним на дисхроматопсия се използва терминът далтонизъм. Това, обаче не е съвсем правилно, тъй като далтонизмът е точно определен вид цветна слепота (деутеранопия).
Терминът произлиза от името но Джон Далтон, английски химик, който страда от това зрително нарушение и е първият, който го описва подробно.
Дисхроматопсията може да бъде вродена или придобита.
Вроденият далтонизъм се дължи на хромозомна мутация. Дори родителите да не страдат от цветна слепота, те могат да бъдат носител на дефектния ген и да го предадат на децата си. Въпреки, че предимно жените са носители на хромозомната мутация, от цветна слепота страдат по-често мъжете. Според проучвания на специалисти, средно един на всеки 12 мъже има някакъв проблем с цветовото възприемане. Аномалията се получава и при заболявания на ретината.
Вроденият далтонизъм не се лекува. Въпреки това, се правят опити за повишаване на чувствителността към определен цвят с помощта на цветни очила. Повечето специалисти са скептични и считат тези опити за неефективни.
Придобитата цветна слепота е резултат от различни заболявания на зрителния нерв и най-вече атрофията му. Макар и рядко, далтонизмът може да се дължи на отравяния и при предозиране на медикаменти.
При продължително лечение на сърдечна недостатъчност с големи дози дигиталисови препарати, се появяват нарушения в цветовото възприемане и пациентите виждат предимно в жълтата гама. Лекарите успокояват, че при намаляване на дозата или след края на лечението, проблема изчезва и цветоусещането се нормализира. Когато медикаментозната терапия се съблюдава от специалист и се лекарството се приема в предписаната доза, не се наблюдават нарушения в зрението, дори и лечението да продължи години.
Отравянето с олово и други тежки метали също може да причини далтонизъм.Ако екпозицията се прекрати и се проведе необходимото лечение, цветното зрение се възстановява. Отравяне със стрихнин също води до далтонизъм.
Цветната слепота може да е пълна или частична.
Пълната цветна слепота, е известна още като монохроматизъм или ахроматопсия.
При монохроматизмът, не се различават отделните цветове, а се възприемат като нюанси на сивото. Пълната цветна слепота е изключително рядко срещана. Аномалията е вродена и често симптом за някои редки генетични заболявания като синдрома на Гоше. Този вид далтонизъм се съпътства и други оплаквания като ниска острота на зрението, повишена чувствителност към светлина и слабо централно зрение.
Дихроматизмът (Частичната цветна слепота) се изразява в неспособност да се различи един от трите основни цвята — червен, зелен, син. При частичната цветна слепота всички възможни нюанси на цвета, към който окото е безчувствено, се представят като комбинация от другите два цвята.
В зависимост от цвета, който не се разпознава нарушението се нарича протанопия (не се разпознава червено), деутеранопия (не се виждат цветове от зелената гама) и тританопия (не се разпознава синият цвят).
| Това виждат хората с нормално зрение | А това, пациентите с дисхроматопсия |
Най-разпространени са разтройствата на възприемането в червено-зелената гама, а най-рядко срещаната от трите форми е тританопията .
За установяване на цветна слепота се използват полихроматични таблици, известни като тестове на Ишихара по името на японския офталмолог Шинобу Ишихара.
Хората с нормално зрение я четат като 8. Тези с червено-зелена недостатъчност я четат като 3. Хората спълна цветна слепота не могат да разчетат никакви цифри.
По-голямата част от хората с червено-зелена недостатъчност я четат като 45. По-голямата част от хората с нормално зрение и с пълна цветна слепота не могат да разчетат цифри.
