Д-р Виолета Нанкова е специалист по дерматология и венерология. Завършила е Медицинския университет в София. Специализира в университетската Клиника по дерматология и венерология, МУ-София.


Част е от екипа на Медицински център „Александровска” - Кожна клиника София от 2007 г. до момента.  Д-р Нанкова работи в областта на клиничната, лазерната, естетичната дерматология. Има квалификация и опит в, приложението на лазери за отстраняване на съдови аномалии на кожата, лазерно третиране на белези и стрии и др.


Участвала е в редица дерматологични форуми и конгреси във Франция, Германия, Австрия и др. Член е на Българско дерматологично дружество, Дружеството на частнопрактикуващи дерматолози, Български лекарски съюз и Европейската академия по дерматология.


 

С д-р Нанкова разговаряме за риска от развитие на рак на кожата особено през летните месеци, в които прекарваме дълго време на слънце. 
 

- За кои кожни лезии трябва да сме внимателни, когато проверяваме тялото си за признаци на рак на кожата?

 

Най-голямо внимание пациентите трябва да обръщат на по-тъмно оцветените и по-грапавите кожни лезии. Също така трябва старателно да проверяват тези, които са надигнати над кожата, особено, ако са грапави, зачервени, предизвикват сърбеж и дразнене. 

Винаги съветвам пациентите си да наблюдават кожата си в случай, че досега дадено образувание го е нямало, но в последствие се е появило - то също изисква допълнителна бдителност. 

 

- С такива симптоми ли се изразява базоцелуларния карцином на кожата?

 

Базоцелуларният карцином обикновено е безцветен, не предизвиква болка и не сърби, но в един момент може да започне да кърви от центъра си. 

Симптоматичните признаци, които вече споменах относно самопроверката за рак на кожата, също могат да означават, че кожното образувание е базоцелуларен карцином, тъй като той има и пигментни варианти. Съществуват и спиноцелуларни карциноми, които вече са наистина грапави, зачервени.

Симптомите могат да бъдат относителни и разнообразни, затова при съмнения наистина най-добре е пациентът да се обърне към дерматолог. 

 

- За да премине към спиноцелуларен карцином задължително ли е преди това пациентът да е страдал от актинична кератоза?

 

Актиничната кератоза е преканцероза,  т. е. предраково  състояния.  Може да протича с години. Тя е предшественик  на базоцелуларния карцином, а на спиноцелуларния. Той е по-злокачествено протичащ, по-бързо развиващ се, по-опасен. Притеснително е отново, когато се разраняват и хващат корички. Съответно изисква по-бърза намеса отстрана на дерматолога. Карциномът се отстранява оперативно. Актиничните кератози се отстраняват с криотерапия или с консервативно лечение.

 

- Задължително ли е да възникнат върху бенки?

 

Не. Спиноцелуларният карцином възниква върху фоточувствителни зони върху тялото. Затова този вид рак на кожата е особено разпространен сред мъжете, които нямат много коса по скалпа. Разбира се, може да възникне и на други гладки участъци от главата, като носа, бузите, ушите, устните при активни пушачи, както и по раменете - навсякъде, където най-често е фотоекспонираната зона. 

При жените спиноцелуларният карцином може да възникне по краката (на подбедрицата), тъй като през лятото, когато се излагат на слънце обикновено носят поли и рокли и съответно тази зона остава незащитена. 

Мъжете по-рядко се обезкосмяват по краката и затова тази естествена космена покривка им служи като един вид защита. В последните години обаче има тенденция сред 35-40-годишните мъже да обезкосмяват краката си, което често води до поява на меланоми, т. е. туморите, предизвикани от пигментни клетки, които са разположени по предмишниците, ръцете, гърба, колената и в долната част на бедрата.

 

- Как трябва да се проследява една бенка, за да се разпознае дали се развива нормално или може да бъде опасна?

 

Много удобно е “ABCD правилото”. А (asymmetry) - от англ. ез. асиметрия, т. е. когато забележим, че на едно място е по-тъмна, на друго е по-светла, като цяло, че няма равномерна пигментация, B (border) - граници, т. е. на едно място е назъбена, на друго е хлътнала, C (color) - цвят, т. е. какъв е цветът ѝ, D (diameter) - диаметър, т. е. нараства ли в размера си. 

Бенката трябва да е симетрична, да е кръгла или елипсовидна, или като цяло да има обла форма, да е с равномерен кафяв цвят , мека и да не нараства прекалено с времето. Като цяло развитието на бенка, която впоследствие може да се окаже опасна, е бавен процес и със сигурност много относителен - може да отнеме месец, година и т. н. Имала съм пациенти, които са си “отглеждали” меланоми по четири години, без да знаят, че са меланоми. 

Дори понякога се откриват съвсем случайно - при друг преглед. Затова винаги преглеждам кожата на пациентите си цялостно съблечени, за да съм сигурна, че всичко е наред. 

 

- Какви са методите за лечение?

 

Аз лично препоръчвам отстраняването на опасни кожни образувания да се случва само оперативно. Разбира се, има и други методи. Например базоцелуларният карцином може да се лекува и с криотерапия (течен азот) в ранното си развитие. Аз лично не прилагам тези методи, защото те са неточни. Дерматологът не може да бъде сигурен докъде е стигнал, т. е. колко ракови клетки е унищожил. Това може в бъдеще да доведе до повторното им нарастване. 

Затова за мен най-добрата практика е пълното им премахване оперативно, след което провеждане на хистологично изследване на отстранения материал. 

Казвам на пациентите си, че е необходимо да проведем профилактична консултация на 1-ви, 3-ти, 6-ти и 12-ти месец след операцията, за да сме сигурни дали няма някаква промяна и каква точно е клиничната картина.

 

- Могат ли пигментни петна да са предпоставка за рак на кожата?

 

Има такива пигментни петна. Наричат се “lentigo solaris” (“слънчево лентиго”). Те се появяват на места, на които е имало предхождащи изгаряния. Дори да са били в детска възраст - кожата помни, и към 30-40 годишна възраст започва да образува дегенеративни пигментни петна. Някои от тях (отново асиметричните, неравномерно оцветените и т. н.) ги премахвам профилактично, отново оперативно. 

Тези мои пациенти, които страдат от този проблем, идват веднъж годишно на преглед, проверявам ги с кожен микроскоп (дерматоскоп). Хубавото при тях е, че, когато добре се премахнат оперативно, те не се появяват отново. Така рискът за меланом на това място изчезва. 

 

- Възможно ли е човек да е генетично предразположен към рак на кожата или той зависи единствено от излагането на слънце?

 

Възможно е да е генетично предразположен. Съществуват заболявания, свързани с понижено производство на меланин в кожата, които причиняват генни дефекти (мутации). 

Правят се множество проучвания има ли генетична обремененост, но все пак е трудно да сме абсолютно сигурни. 

Това, което мога да кажа аз е, че хората с по-светла кожа, от първи и втори фототип например, които винаги изгарят и никога не хващат тен, са по-предразположени към рак на кожата от всякакъв тип. Те просто не произвеждат достатъчно меланин, който да пази ядрата на клетките. 

Тук е моментът да отбележа, че тенът, на който всички така се радват и към който се стремят, всъщност е защитна реакция на тялото. Той представлява струпване на меланин върху ядрата на клетките, с цел да ги предпази от ултравиолетова дегенерация. 


- Какви са редките форми на рак на кожата и лекувате ли такива във Вашата практика?

 

Амелатоничният меланом е вид рядка форма на рак. Той не е черен на цвят, не е с тъмна оцветка, наподобява базоцелуларния карцином, но не съвсем. По същия начин както вече споменахме съществува и оцветен базоцелуларен, който напомня на меланом, но не е. Всички те се лекуват по един и същи начин - отстраняват се оперативно.

 

- Може ли заразяването с човешки папилома вирус да е предпоставка за развитие на немеланомен рак на кожата?

 

Не, не бих казала. Единствено там, където има лигавица, но там ултравиолетови лъчи почти не попадат. Човешкият папилома вирус е рисков за развитие на рак на шийката на матката и в някои много редки случаи на вулвата, но не и на кожата. 

 

- Как да пазим кожата си през лятото, когато на море, на басейн или на планина сме изложени на преки слънчеви лъчи?

 

Съветвам пациентите си добре да се мажат със слънцезащитен крем и да подновяват мазането на всеки два часа. Добре е хората със светли кожи, които както вече изясних, генетично не са предразположени да изграждат достатъчна защита срещу ултравиолетовите лъчи, поради недостатъчното производство на меланин, да се обличат. Тениски, ризи, блузи, шапки с широка  периферия- има много варианти. 

 

- Вярно ли е, че е най-добре да се използва слънцезащитен крем с най-високо ниво на защита?

 

Да, абсолютно вярно е - 50 фактор. Дори в момента производителите на медицинска козметика създадоха кремове с по-микронизирани частици, така че по-плътно да покриват кожата. 

 

- По-добре застраховани ли са хората с тъмни кожи, които рядко изгарят?


Факт е, че по-рядко изгарят и имат по-добра естествена защита срещу слънцето, но в никакъв случай не са застраховани. Всеки трябва да поема личната отговорност за здравето на кожата си и да се грижи за нея. На всички препоръчвам да използват слънцезащитен фактор между 30 и 50. 

Правилата са общи и важат за всички - между 12:00 и 16:00 ч. не е добре да се излагат за дълго време на слънце. 


- Възможно ли е хората да са станали по-чувствителни към слънчевата светлина вследствие на дългото прекарване в затворени пространства по време на Covid пандемията?

 

Абсолютно е възможно. Просто са загубили тренинг на кожата си, затова е необходима допълнителна грижа. 

Покрай целия стрес, който Covid пандемията причини, се влошиха други случаи на кожни проблеми като атопични дерматити, розацея, акне. Макар като дерматолог да лекувам кожата, в тези ситуации беше нужно да се обърне внимание и на психичното здраве, което неминуемо оказва влияние.