Д-р Венцислав Стоев е лекар по дентална медицина от 1981 г., със собствена клиника в София. Завършва клинична психология през 2005 г. и е защитил дисертация в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 2016 г. През 2018 г. завършва обучение по клинична постурология в школа EDUCAM, Рим, Италия. Лектор е на редица събития у нас и в чужбина на тема „Клинична комуникация“ и „Постурология“. Председател е на Българската асоциация по постурология и на Българската асоциация по клинична комуникация и хипноза.


- Д-р Стоев, какви насоки бихте дали на родителите за превенция на сколиоза при децата и за какво да следят те? Оказват ли ефект промените в захапката?


С всеки изминал ден като лекар-постуролог се убеждавам в стойността на постурологията като метод за профилактика. Метод, който за съжаление, не е познат в широките медицински среди.



Моите собствени наблюдения показват, че функционалната сколиоза се среща масово, особено в периода между 7-годишна възраст до пубертета. Подценява се изключително, а същевременно има методи, с които да бъде открита своевременно и да бъде редуциран рискът за преминаване ѝ в структурна. При мен идват родители, които са установили промяна в умората на детето при натоварване, някакъв проблем в часовете по физическо възпитание. Моля ги заедно да погледнем гърба на детето, като при наличие на функционална сколиоза се забелязва различното ниво на лопатките, които не са на една линия.


Обръщам се към всички родители – още днес да сравнят нивото на лопатките при децата си и ако има разлика, да се обърнат и за консултация с постуролог. Защото това е една от първите прояви, която отчетена навреме е важна за профилактиката на последващо развитие на промените в гръбначния стълб.


Нещо друго, на което обръщам внимание, е начинът на отварянето на устата. Не само при децата, но и при възрастните. Гледа се средната линия на горните и долните зъби, като при бавно отваряне на устата се търси отклонение наляво, дясно или дори S-образно движение. Ако е налице някакъв тип на описаните отклонения, това ни насочва за проблеми в захапката, която навреме открита и лекувана може да спести редица проблеми.


Особено внимание искам да обърна на ортодонтското лечение, особено при децата. Уважаеми родители, ако предстои такова лечение – непременно направете проверка за такива патологични отклонения, свързани със захапката. Много често се оказва, че децата, при които има такова отклонение на долната челюст – има и отклонение на лопатките, което говори за този вид функционална сколиоза. Затова е много важно наблюдението – както Гьоте казва – „Всички гледат, но не всички виждат. Човек вижда това, което знае“.


Не на последно място искам да обърна внимание към масовото проявление на протрузии, дискови хернии и като цяло проблемите на опорно-двигателния апарат. В повечето случаи причината са различните професии, които имат неергономична стойка, а професионалните въздействия върху стойката водят след себе си редица промени.


- Какво е значението на промените в стъпалото и отразяват ли се върху стойката на тялото?


Наблюдението върху стъпалата е другият важен момент в обследването на стойката. Трябва да се обърне внимание на височината на свода – дали той е повдигнат или спаднал. Промените дават отражение върху стойката. Първата информация, която получава мозъкът при ходенето е от стъпалата, а на тях има над 140 рецептора, които подават информация към мозъка. Ако тази информация е грешна, във всички случаи се настройваме към тези неправилни сигнали и тялото се поставя по начин, по който най-икономично да „взаимодейства“ с гравитацията.


Много лесен начин за определяне дали Вашето стъпало или на детето Ви е в норма е с вкарване на пръст от вътрешната страна към външната страна на ходилото. Ако успява да мине и да стигне до външната страна – това показва, че има нормална структура. Това е един от първите признаци на плоскостъпието, ако пръстът не преминава. Добрата новина е, че това може да бъде повлияно.


Друг тест, който е лесен за изпълнение е поставяне на дланите ни върху раменете на детето. Гледа се дали двете ръце са на едно ниво. След това дланите се поставят върху кръста - на най-изпъкналата част и се гледа отново дали се формира хоризонтална линия между тях. Накрая между глезените, при почти събрани крака, се слагат четирите пръстта на едната ръка хоризонтално, за да се види дали те са на едно ниво. Ако има отклонения – това ни насочва за постурални промени, които трябва да бъдат повлияни.


- В този ред на мисли, какво е значението на зрението за стойката ни и открива ли се пряка връзка между тях? Непрекъснатото носене на диоптрични очила може ли да бъде вредно?


Зрението и по-конкретно т. нар. конвергенция е друг показател, който може да бъде лесно изследван и от пациентите. Проследява се как се движат очите при приближаване на химикал към основата на носа. Нормалният начин за движение е двете очи да се съберат и да могат да издържат 10-15 секунди, събрани до основата на носа. Ако забележите, че когато химикалът е съвсем близо до носа едно от двете или двете очи се отклоняват, то е налице хипоконвергенция. Тя е един от другите „бъгове“, така да ги наречем, спрямо мозъка и се дължи на увеличено напрежение в един от мускулите на очите – правият външен мускул, който дава грешна информация на мозъчното полукълбо от другата страна. А позицията на тялото се наглася спрямо събраната информация от лявото и дясното мозъчно полукълбо. 85% от информацията, която се събира за осъществяване на връзката между нашата стойка спрямо гравитацията идва от очите. Постуролозите даваме определени упражнения, за да се възстанови нормалната конвергенция. Когато тя е в норма се отразява и на стъпалата.


При очен преглед трябва да бъдат изследвани и очедвигателните мускули. Моят съвет е носенето на очила да бъде само при необходимост: например при късогледство – само, когато се налага да се гледа надалеч или при далекогледство – само когато се гледа наблизо. Очилата са като патерица – която прави мускулите на очите мързеливи, а диоптърът се увеличава във времето.


- В какво се изразява постурологичното лечение?


В постурологията не се назначава медикаментозна терапия, а се прилагат упражнения, които при мотивация за изпълнението им редовно от страна на пациента, се води до възстановяване на настъпилите патологични промени. Доказва се, че стойката има изключително важно значение, не само за физическото ни състояние, но и за психичното. Постурологията е още един пример за идеята на Хипократ за връзката между психичното и физическото ни състояние.


- Какво е мнението Ви за масовото изписване на ортопедични стелки при различни проблеми на опорно-двигателния апарат?


Мнението в постурологията е, че стелките трябва да бъдат индивидуално направени спрямо постурологичното изследване. При нас има наблюдения, че дори с тънко парче корк, поставено на стъпалото, може да се доведе до промяна в стойката или да се изготвят стелки спрямо стабилографското изследване. Но правенето и използването на стелки на масовия принцип само изследване на стъпалото – за нас е грешно, трябва да бъде изследвана цялостната стойка на човека, да се види влиянието на стелката след това при поставяне. Използват се различни тестове, един от които на Фокуда.


Следи се за отражението на стелката спрямо равновесието, дали ще има промяна в нивото на долночелюстните стави, раменни, тазобедрени и глезен. И едва тогава насочваме пациентът да ги носи.


Препоръчвам пациентите да избират подходящи обувки. Те трябва да бъдат меки, да се огъват над 90˚. Обувката трябва да бъде като ръкавица, важно е да бъдат по-широки отпред, дори по-големи с един номер, за да може пръстите да се движат свободно. Обувките могат да бъдат много красиви, но ако не са функционални – могат да навредят на цялостната стойка.


- Подходящо ли е приложението на постурологично лечение паралелно с други терапии?


Постурологията е доказателство за взаимовръзката между различни специалности в медицината. Тя самата е още една нова специалност сама по себе си, която дава възможност да обединим знанията си с други специалности като обща медицина, стоматология, неврология, ортопедия, физиотерапия, кинезитерапия, включително психология. Когато ние изследваме един пациент препоръчваме включването на различни специалисти. В същото време в постурологията се подхожда индивидуално към всеки пациент според конкретните прояви.


- При постигнат баланс след постурологично лечение необходимо ли е да се провеждат последващи профилактични постурологични прегледи?


Има динамика на човешкия живот – ние сме в разлини професии, различни ситуации, социални и други активности. Добре е на 6 месеца да се прави профилактичен преглед след хармонизиране на стойката, за да може да се поддържат постигнатите резултати.


Дори без да имате оплаквания – препоръчвам на пациентите да посетят постуролог, за да се уточни състоянието им.


Пожелавам на всички наши читатели да се заинтересуват от състоянието на стойката си, на техните деца и на близките си. Най-доброто лечение е профилактиката, постурологията го доказва.