Д-р Васил Трайков e началник на отделение по Инвазивна електрофизиология и кардиостимулация във водеща столична болница. От края на 2016 г. е председател на Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ). Член е на Европейското кардиологично дружество, Българското кардиологично дружество и на Европейската асоциация по аритмии.

 

Асоциация „Детско сърце” и Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология стартираха на 3 ноември кампанията „За всеки един удар на сърцето” за профилактика на внезапната сърдечна смърт (ВСС). Събитието се проведе в Центъра за психо-социална и здравна помощ на „Детско сърце” в София.


 

- Д-р Трайков, моля да уточните какво представляват сърдечният арест и внезапната сърдечна смърт?

 

Внезапната сърдечна смърт настъпва в резултат на сърдечен арест, при който сърцето спира. Характерно е, че това събитие настъпва без изявена симптоматика или непосредствено след изявата на някакви симптоми. Друг въпрос е поради какви причини сърцето спира да изпомпва кръв. Може да е поради високочестотна аритмия, може да е поради липса на електрическа активност (асистолия) или по други причини. По-широко използваният и по-популярният термин е внезапна сърдечна смърт.

 

 - Каква е преживяемостта в България на хората, получили сърдечен арест?


За съжаление, губим голяма част от тези хора. Когато сърдечният арест се случи в болница, преживяемостта е по-добра. Но когато се случи на улицата, у дома или някъде другаде извън лечебно заведение, което е обичайното, хората умират. Преживяемостта им в България е близка до нулата.

 

 - Няма ли начин да им се помогне и извън болница? 


За да се помогне на човек със сърдечен арест и се предотврати внезапна сърдечна смърт, е необходим цял континиум от мерки. Част от тях трябва да се случат много бързо. В рамките на три минути трябва да възстановим циркулацията на кръвта. Ако сърцето е спряло и повече от три минути не постъпва кръв (кислород и хранителни вещества) към мозъка, в него настъпват необратими промени. Реално след третата минута мозъкът умира. Затова е изключително важно някой да се намеси още с първите секунди от сърдечния арест.

 

В Западноевропейските държави и в САЩ хората са специално обучени за такава ситуация. И случайни минувачи са способни да окажат помощ. В курсовете за шофьори се учат тези неща, но не е сигурно, че всички, които са изкарали тези курсове у нас може да окажат първа помощ на човек със сърдечен арест. В обществото трябва да се говори повече за проблема, да се вдига шум, за да може и обикновеният гражданин да помогне, когато види паднал човек на улицата.

 

Интересен е примерът с Британската сърдечна фондация, която  разпространява атрактивен видеоклип на тази тема с участието на Вини Джоунс. Той обяснява как се прави сърдечен масаж и се съживява човек с няколко стъпки.

 

Ако кардиопулмоналната ресусцитацията започне веднага след като човек загуби съзнание и продължи, докато дойде специализирана помощ, вероятността да го спасим е по-голям. Важна е и ролята на автоматичните дефибрилатори, поставени на обществени места в Европа – летища, гари, молове, стадиони, където се събират много хора. Ранната външна дефибрилация също подобрява прогнозата.

 

Освен това, линейката, която пристигне за такъв пациент, трябва да бъде адекватно оборудвана. След това пациентът трябва да се закара в лечебно заведение с необходимото оборудване за извършване на реанимационни мероприятия, по-нататъшно лечение на тези хора и т.н.

 

Затова казвам, че мерките са цял континиум, за да се спаси животът на човек със сърдечен арест. В България ние още в началото по веригата се проваляме. Почти никога хората не помагат на паднал на улицата човек – смятат, че или е пиян, или е дрогиран. За съжаление, губим хора. 

 

- Колко българи умират по този начин?

 

Трудно ми е да посоча точен брой, защото не съществува статистика за това. За САЩ например се знае, че внезапна сърдечна смърт настъпва при повече от 300 000 души годишно. Това е убиец №1 – в света всяка година от внезапна смърт загиват повече от 7 милиона (!) души. Така загиват много повече хора, отколкото от онкологични заболявания, защото голяма част от сърдечните болести завършват с внезапна сърдечна смърт.

 

- Кои са рисковите пациенти за внезапна сърдечна смърт?

 

Това са пациенти със сърдечни заболявания. Например преживели инфаркт и получили левокамерна слабост, тези с други заболявания, водещи до тежка сърдечна недостатъчност, или пък с други сърдечни заболявания като хипертрофична кардиомиопатия, аритмогенна кардиомиопатия и др.

 

Немалък брой от хората са със структурно здрави сърца, но имат генетичен дефект на клетъчните мембрани, който предразполага към аритмии. Тези хора не трябва да бъдат пренебрегвани в профилактиката, защото си отиват млади. 

 

- А как се лекуват?

 

В много случаи не можем да лекуваме основното заболяване, поставящо пациента в риск от внезапна смърт. Но имаме сигурен и доказан начин за профилактика на внезапната сърдечна смърт. Това е имплантируемият кардиовертер-дефибрилатор. Той се имплантира вляво под ключицата и с няколко електрода стига по венозен път до сърцето, подобно на пейсмейкър. Под ключицата минава вена, през която въвеждаме електродите в сърдечните кухини. Самата хирургична процедура по имплантирането не е тежка, но спасява живот.


Две големи групи пациенти имат показания за имплантирането на такова електронно устройство. Първата включва пациенти, които не са получавали сърдечен арест, но при тях са налице рискови фактори за това – това са пациентите за първична профилактика на внезапната сърдечна смърт. Техният риск обаче не е толкова висок, колкото на пациентите, които вече са имали тежко ритъмно нарушение, което все пак не е довело до сърдечен арест  – това са пациентите за вторична профилактика на внезапната сърдечна смърт. При тях има висок (над 20%) риск ритъмното нарушение да настъпи отново. Тези хора имат огромна нужда и огромна полза от имплантирането на кардиовертер-дефибрилатор.

 

 - Достъпни ли са кардиовертер-дефибрилаторите за тези хора в България? 


Здравната каса реимбурсира само частично това устройство, което има различни разновидности. При всички пациенти има доплащане, като най-ниското е между 3000 и 4000 лева, което е непосилна сума за много хора. Някои от пациентите се принуждават да теглят кредити.

 

- Как действа кардиовертер-дефибрилаторът?

 

След като се имплантира, устройството се програмира така, че да разпознае животозастрашаващата аритмия, когато тя настъпи. След това в зависимост от начина, по който е програмирано, устройството избира от няколко типа терапии. Едно от леченията е погасяваща стимулация на сърцето, която може да прекъсне една част от тези тежки ритъмни нарушения. Ако не се справи и пулсът продължава да е много висок, устройството зарежда своите кондензатори и подава електрошок. Така възстановява нормалния ритъм. 

 

- Колко време устройството издържа, без да се нуждае от подмяна?

 

Кардиовертер дефибрилаторите трябва да се подменят. Издържат от 5 до 6 години в зависимост от това колко пъти се налага да възстановява нормалния ритъм на сърцето. При подмяната обаче пациентите пак трябва да доплащат за новото устройство. 
Съвсем малко българи могат да си позволят този лукс. Затова страната ни е на едно от последните места по имплантиране на кардиовертер дефибрилатори. При това не мога да твърдя, че българите са по-здрави от останалите националности. Същата патология еднакво засяга всички страни от Западния свят. Всяко друго лечение извън кардиовертер дефибрилаторите е неадекватно. Ако тези устройства се реимбурсират напълно, ще спасим много хора от внезапна сърдечна смърт.

 

Нашето сдружение по кардиостимулация и електрофизиология, години наред се бори за цялостната реимбурсацията на това устройство от Касата, но до момента не сме срещнали разбиране от институциите и няма резултат по отношение на пълна реимбурсация на тези устройства или пък подобряване на съществуващата такава, за да може да се намали до минимум доплащането.

 

- Колко пациенти у нас се нуждаят от това устройство?

 

Най-рисковите пациенти за внезапна сърдечна смърт не са много – около 300 души на година, и то голяма част от тях са млади хора, има и деца.

 

От икономическа гледна точка пациент, който получи такова устройство, се връща в обществото и остава в много случаи активен негов член. В немалко случаи наличието на такова устройство може да доведе до намаляване на нуждите от медикаменти в дългосрочен план. От тази гледна точка си струва да се направи първоначалната инвестиция в кардиовертер-дефибрилатори. Тази терапия е ефективна и реално може да помогне на обществото. И без това българите намаляваме драстично всяка година.