Д-р Цветелина Лазарова е завършила медицина през 1989 г., има две специалности – вътрешни болести и клинична алергология. Работила е като интернист в болницата в Ботевград, като алерголог в УМБАЛ Света Анна – София. От 2006 г. работи в Клиниката по Клинична алергология в УМБАЛ Александровска, където от 2016 г. е началник на  Отделение по респираторна алергия и атопия. Научните й интереси са свързани с хроничната уртикария и диагностика и лечение на респираторната алергия и атопия.


За студовата уртикария и кога наистина е опасна тя, за проявите на астма и алергичен ринит през зимния сезон, за бума на алергичните състояния и митовете около хранителните алергии, д-р Лазарова говори пред Puls.bg.

 


- Д-р Лазарова, какво се крие зад израза „зимни алергии“? В студените дни много често така си обясняваме упоритата хрема, кихане, сълзене в очите и различни обриви по тялото.


Студова или зимна алергия не са медицински понятия. Алергията е повишена чувствителност на организма към най-често безвредни вещества, която се проявява по имунологични механизми и е резултат на прекомерната защита на имунната система. Студова алергия няма, от медицинска гледна точка става дума за студова уртикария. При хората, които са свръхчувствителни към студа, при излагане на по-ниски температури – обикновено 4-5 градуса, като има и по-чувствителни хора, които реагират и при по-високи градуси, се появяват обриви, сърбеж и зачервявания по откритите части на тялото. Изобщо там, където кожата има досег с въпросния дразнител – например студени предмети, често срещано е при работници, които работят със замразени продукти. Интересното е, че неприятните симптоми се появяват не веднага, когато сме на студено, а след няколкоминутно затопляне.


Под студова алергия пациентите често разбират кихането, дразнене в гърлото, леката хрема и понякога сълзенето от очите, когато са навън. Но това не е алергия, а нормална реакция на организма, защото се дразнят нервните окончания и те стимулират жлезите, които произвеждат секрети. Именно тези секрети стават по-големи от обичайното и е нормално когато човек излезне на студено да му потече носът.
 
- Как точно ниските температури провокират студова уртикария?


Студът по определени механизми нарушава мембраната на клетките, в които се съдържа веществото хистамин - те стават много по-пропускливи, хистаминът излиза навън и съответно наблюдаваме обриви, зачервявания, сърбежи и отоци. Когато са само по открити части на тялото, при не много чувствителни хора, не са опасни. Могат да бъдат опасни обаче когато се влезе в студен воден басейн. Без значение дали е море, езеро, открит или закрит басейн. Тогава вече тази алергия може да се генерализира и да се стигне до анафилаксия – тежка системна алергична реакция, която се изразява в спадане на кръвното налягане, сърцебиене, загуба на съзнание. Затова винаги предупреждаваме пациентите със студова уртикария, че обривът в зимния сезон не е толкова плашещ, но трябва да внимават при къпане във водоеми. Имахме такъв пациент, който получаваше обриви когато си чистеше басейна. Беше убеден, че има алергия към препаратите за почистване, но когато му направихме проба се оказа студова уртикария, при температура на водата 10-12 градуса.

 

- Как се установява студовата уртикария?


Диагностиката е лесна - кубче лед се държи 5-6 минути на ръката, обикновено на предмишницата, след това се отстранява, оставя се замалко участъка да се затопли на стайна температура и се отчита резултатът. При положителна реакция се появява типична уртика – зачервяване, оток, сърбеж на мястото на контакта. И понеже хистаминът е този, който дава тези прояви, терапията е с антихистаминови медикаменти и, разбира се, избягване на провокиращия фактор.

 

- Добре известно е, че сезонът на алергиите е пролетта, когато всичко цъфти и полените атакуват, но зимата e сезонът на алергичната астма и ринит. Какви са Вашите наблюдения и съвети към хората, страдащи от тях?


Студеният въздух може да провокира астматични пристъпи – дали по алергичен или друг механизъм, това за пациента няма значение. Защото той знае, че има бронхиална астма, лекува я по определени правила, но при контакт със студен и мръсен въздух може да получи по-засилено усещане на задух, свиркащо дишане. От друга страна през зимния период са по-чести вирусните инфекции, които могат да провокират появата на астматични пристъпи.


Известно е, че бронхиалната астма може да е алергична, когато има определен причинител, който знаем и сме диагностицирали – най-често това са акарите на домашния прах и полените през пролетно-летните месеци. Домашните любимци също не са за подценяване – кучета, котки, зайчета, хамстери. Важно е да се знае, че алергенът при тях е в слюнката и урината и посредством честото близане на козината, космите са тези, които влизат в контакт с нас. Другите са така наречените неалергичните астми – там механизмите са други и кожните проби с инхалаторните алергени са отрицателни. Това е астмата от физическо усилие, астмата с носна полипоза и непоносимост към обезболяващи медикаменти, вирус индуцираните астми и др. 

 

- Същите ли са причинителите и на алергичния ринит?


Да, акарите в домашния прах, полените през сезона, алергените от животни. Проблемът е, че симптомите при алергичния ринит и при ринита, причинен от вируси или при персистиращия неаларгичен (вазомоторен) ринит са едни и същи. Наблюдава се запушване на носа, кихане, има задно стичане на секрети, подкашляне и пациентът не може сам да прецени дали е алергия или не. Тук е ролята на алерголога с много бързи, достъпни и безвредни методи да установи причината за неразположението. Изключително важно е, защото при алергичен ринит прилагаме не само симптоматично медикаментозно лечение, а и имунотерапия, с  която се опитваме да променим хода на болестта.

 

- Астмата все по-често засяга децата. Заради незряла имунна система, генетична предопределеност, влияние на околната среда?


Факт е, че има бум. От една страна, е все по-мръсният въздух, а от друга - така наречената хигиенна хипотеза, според която колкото в по-стерилна среда се отглеждат децата, толкова повече имунният отговор се измества към алергичен. При децата много често наблюдаваме вирус индуцираните астми, които постепенно с времето позатихват. Педиатрите ги наричат „деца свиркачи“. Щом отидат в детската градина и се срещнат с вирусите това индуцира повишена бронхиална реактивност, но това може да се контролира и с годините тази реактивност се променя. 

 

- Как може да се овладее това състояние и може ли изобщо да не стигаме до него? 


Ако има генетична предопределеност към алергия, тя ще си съществува, но това, което можем да направим, е да няма клинична изява или да е сведена до минимум. Още пренатално се смята, че даването на определени пробиотици може да намали развитието след раждането на атопичен дерматит например. Мерките след това са добре известни – не можем да ограничим вирусите, но можем да ограничим тютюнопушенето, сухия въздух и най-важното: да има адекватно лечение на всяко заболяване. Не всяка хрема се лекува с антибиотик. 

 

- Споменахте атопичния дерматит, днес като че ли диагнозата е закачена за всяко новородено. Силно казано ли е, че алергиите са болестта на цивилизования свят?


Всички алергии са резултат на модерния свят, но при атопичния дерматит освен, че може да има алергия, допълнително е нарушена и бариерната функция на кожата. Колкото по-суха е кожата, толкова по-чести са клиничните прояви на заболяването. Затова е много важно още от малки да се поддържа добро овлажняване на кожата. От друга страна, медицината много напредна, а и майките са много по-информирани и търсят по-често специалисти.
 
- Всеки трети българин страда от респираторна алергия, но почти половината от хората не търсят специалист. Цифрите са от 2014 г. – има ли промяна в тях?


Ако се променят, то не е към по-добро. Може би само търсенето на специалист расте нагоре, но това зависи от лекаря, при който пациентът попада за първи път. Дали той ще изпише веднага антибиотик, защото пациентът кашля или ще го изпрати при специалист.


Хората се научиха да ни търсят при нужда, но и тук се стигна до крайност - вече идват преинформирани от интернет. Засипват ни с невероятно количество информация за всичко - за чудовището глутен например. После трудно можеш да обясниш, че глутенът си е глутен и че пшеницата, в която се съдържа, е изначалната храна на човечеството. Днес глутенът се обвинява за всичко – за депресии, алергии, мускулни болки.

 

- Каква е истината за глутена?


Разбира се, че съществува алергия към глутена, както има алергия към много други неща. Но тя е изключително малък процент. Друго е непоносимостта към глутена – това е отделна болест и се нарича глутенова ентеропатия. Проявите са различни и се диагностицира с чревна биопсия и изследване на специфични за заболяването антитела.


Важно е да се знае, че не всеки обрив, кихане или сърбеж е алергия. Много често пациенти идват с хронична уртикария, която в много малък процент е алергична. Едно е остра уртикария от алергия към нещо, съвсем друго е хронична спонтанна уртикария – тя е друг вид болест, при нея няма външен алерген. Пациентите, например, идват и споделят, че каквото и да хапнат имат обриви. Това изобщо не е така, защото първо няма алергични към всичко хора, и второ – ако пациентът е на 60 години няма как това да е вярно. Тези оплаквания са масови, граничещи с епидемия и следствие именно на информацията, която ежедневно бълва в интернет. В резултат на това възрастните се подлагат на мъчителни диети, което още повече ги изнервя и получават още повече обриви.


Така че хранителната алергия е нищожен процент, предимно се среща при децата. Някъде около 4 до 6 процента при малките наистина говорим за хранителна алергия, защото все още не е узряла лигавицата на чревните клетки, по-голяма е пропускливостта и се задействат имунни механизми. Най-често се наблюдава алергия към белтъка на кравето мляко. Но с времето тя се израства – въвежда се внимателно и постепенно под контрола на педиатър.


При възрастните най-често, ако има хранителна алергия, то тя е към ядки. Към сусам и фъстъци, като при топлинна обработка белтъка се денатурира (процес на промяна на молекулната структура на нуклеиновите киселини и белтъците, под влияние на висока температура) и вече не е алерген. Само при фъстъците не е така, затова се среща алергия и при сурови, и при печени фъстъци. Нашата нация няма традицията да прекалява с фъстъците, както например е в Щатите. Там консумацията на фъстъчено масло е много разпространено, и поради това продължително дразнене на имунната система случаите на хранителни алергии са драстично по-високи.

 

- От какви алергии страдат най-често българите?


Най-често това са алергии, предизвикани от инхалаторните алергени – основните съставки на домашния прах - акарите, полените и до известна степен алергии от домашни любимци. Като котешкия алерген е много по-агресивен от този на кучето.

 

- Освен терапията с антихистамини, днес вече се прилага и имунотерапия. Какво представлява тя и как се повлияват хората от нея?


С антихистаминовите препарати блокираме действието на хистамина и така потискаме симптомите на алергията. Но ако същият алерген се върне, докато сме спрели антихистаминовия препарат, симптомите атакуват отново. Особено пролетта, когато в ход са полените. Това, което се мъчим да направим е имунната система да стане толерантна към това на практика безвредно вещество. Дали е полен или домашен прах, няма значение.

 

Постига се именно чрез имунотерапия – с постепенно повишаващи се дози от въпросното вещество създаваме антитела, които блокират ефекта на алергена и имунната система става толерантна към него. Така алергенът го има, но пациентът няма клинична симптоматика. Защото не можем да махнем чувствителността на пациента към дадено вещество, но можем да овладеем симптомите. Затова след проведена имунотерапия, кожните проби могат да останат положителни. Това е нормално.

 

- Какъв е процентът на успеваемост на имунотерапията?


Много по-висок, когато говорим за моноалергия – ако сме алергични само към тревен полен например, тогава атакуваме само него. Другият фактор е възрастта – колкото по-млад е пациентът, толкова по-успешна е имунотерапията. Когато алергените са повече е по-трудно. Към домашния прах също успеваемостта е по-малка, защото за разлика от полените, той е целогодишен дразнител.


Много важно е да се спазва и предписаното лечение от алерголога – имунотерапията се прави редовно, в порядъка  на 4-5 години. Много от пациентите обаче щом направят два сезона и видят, че няма оплаквания, преустановяват терапията.

 

- Кога е най-подходящото време за тестуване?


Митовете, че зимата е най-подходящият сезон си съществуват. Единственото и най-важно нещо за тестуването е да не е потисната кожната чувствителност, тоест пациентът да не е приемал антихистамини. Алергологът преценява за всеки пациент индивидуално кога да се направи тестуването. Ако е в криза, първо овладяваме състояние и тогава се прибягва до тестуването. Категорично няма сезонност.