Д-р Цветан Гатев е ендокринолог в УМБАЛ "Александровска".
Завършил е Медицински университет София като първенец на випуск 2015 г. и е отличен с наградата „Златен Хипократ“. През 2020 г. придобива специалност по ендокринология и болести на обмяната. Преподава на български и чуждестранни студенти по медицина към Катедрата по вътрешни болести на Медицински факултет. Участва в научни проекти, публикации, национални и международни конгреси по специалността.
Професионалните му интереси са в областта на захарния диабет и неговите усложнения, диабетната невропатия и диабетното стъпало.

 

 - Д-р Гатев, каква е причината за затлъстяването на българското население?


 

Затлъстяването е сериозен здравен и социален проблем, който напоследък се разраства все по-бързо. Увеличаващата се честота на затлъстяването е глобална тенденция, която се наблюдава не само в България. Това е неинфекциозната пандемия на 21-ви век, която значително се утежни от появата и разпространението на инфекциозната COVID-19 пандемия.
Съвременните данни сочат, че около 13% от населението страда от затлъстяване, а 39% са с наднормено тегло. Всъщност, се оказва, че вече над половината от възрастното население в света е със свръхтегло. Водещи по тези показатели са икономически развитите страни. Някои изследователи прогнозират, че в САЩ до 2048 г. вероятно всички пълнолетни ще са с наднормено тегло или затлъстяване. Още по-притеснително е, че проблемът с излишните килограми се наблюдава все по-често и при децата. За последните 30 години се установява 5-кратното му увеличение при подрастващите. Ако през миналия век са били засегнати 4%, то в момента честотата е около 20%, което означава, че всяко 4-5 дете има проблем с килограмите. Що се касае за причините, то те са множество, но на първо място бих посочил т. Нар. обезогенна среда, в която живеем и развиваме всеки ден. Заобиколени сме от евтина висококалорична храна, технологии, които ни спестяват физическа активност и имаме достъп до изобилие от забавления, които можем да получим, без да се налага да ставаме от стола.

 

- Кои са най-опасните вредни навици на българина във връзка с начина на живот и хранене?

 

Ще започна с обичайната късна вечеря, която обикновено е и най-обилното ни хранене за деня. Приетите по тази начин калории не се изразходват и се отлагат под формата на мастна тъкан, тъй като след това хранене си лягаме или сядаме пред телевизора. При някои хора е обичайно и нощното хранене, което е изключително вредно за метаболизма.

 

Другият проблем е прекомерният прием на храни, богати на въглехидрати и такива с висок гликемичен индекс като например сладките продукти, подсладените напитки, тестените изделия, продуктите за бързо хранене и полуфабрикатите.

 

Има значение не само с какво, но и как се храним. Вечерята пред телевизора, компютъра или телефона е често срещано явление, като по този начин се намалява вниманието към процеса на хранене и се притъпява чувството за засищане. Това води до склонност към приемане на по-голямо количество храна преди да усетим ситост. Така внасяме в организма още повече калории и получаваме по-малко удовлетворение от акта на хранене. В модерното общество на пренапрежение и емоционален burn-out храненето се е превърнало също в източник на удоволствие и често се използва като средство за понижаване на стреса. Това е рисково поведение, което води до бързо покачване на теглото и затлъстяване при все повече млади хора.

 

Питейните навици са допълнителен фактор, който може да съучаства при метаболитния дисбаланс. В нашата популация разбиранията за нормален прием на алкохол са доста различни от здравно допустимите. Алкохолът е източник на допълнителни калории, увеличава апетита, намалява критичността за количеството приета храна, ускорява натрупването на висцерална мастна тъкан. Дълготрайният ефект е бързо развитие на метаболитен синдром и свързаните с него усложнения. Приемът на подсладени напитки също трябва да бъде значително редуциран в ежедневното меню и да се замести с вода - поне литър и половина на ден.

 

Към групата с вредни навици със сигурност трябва да посочим и недостатъчната физическа активност. Разрастващата се урбанизацията ни дава множество възможности да се придвижваме с минимални усилия. Ежедневието на все повече хора е обвързано с продължителна заседнала работа, а достъпът до храна се увеличава. Необходимо е активно противодействие на тази негативна тенденция. Препоръчва се да извървяваме поне 10 000 храчки на ден, както и да си осигурим 3-4 дни в седмицата за по-интензивна физическа активност, която да ни поизпоти. От една страна, това е полезно средство за понижаване на стреса, а от друга - подобрява метаболитните процеси в организма и параметрите на телесния състав.

 

Тютюнопушенето при затлъстяване преципитира атеросклерозата в кръвоносните съдове и води до по-ранна и по-тежки изява на сърдечносъдовите заболявания. Трябва да се отбележи, че рязкото спиране на цигарите може да доведе до допълнително покачване на теглото. При дългогодишните пушачи спирането на тютюнопушенето обикновено не е възможно. При тях е необходимо да се проведе по-ранен скрининг за субклинични увреждания на таргетните органи и да бъдат стриктно проследявани от лекар.

 

Най-добър метаболитен ефект се постига, когато всички тези мерки бъдат въвеждани постепенно и се спазват продължително време. Краткотрайната промяна и крайните диети са свързани с неблагоприятни ефекти, като се наблюдава феноменът на бързо сваляне и последващо по-голямо покачване на теглото. С наближаването на празниците обикновено даваме обещания за това какво бихме искали да променим през новата година. Нека да си поставим реалистични цели, които да постигнем последователно на малки стъпки, за да видим благоприятните резултати в края на следващата година.


- Българинът приема и доста повече сол и месо. В почти всяко хранене присъства месо. Това повишава ли риска и вредно ли е?

 

Да, категорично солената храна и приемът на повече месо представляват известен риск. Препоръчва се дневната консумация на сол да не превишава 6 грама, а при рискови групи (например хора с артериална хипертония или бъбречни заболявания) да е до 3 грама. Досоляването е обичайна практика в нашата кухня, което е ключов фактор за широкото разпространение на високото кръвно налягане и сърдечносъдовите заболявания у нас. Но солта не е само вредна. При избора на сол е добре да избираме йодираната, защото набавя необходимото ни количество йод за правилното функциониране на щитовидната жлеза, а тя участва в контрола на метаболизма. Тази препоръка е особено важна при деца, подрастващи и бременни жени. 

 

По отношение на месото възниква метаболитен риск, когато то се консумира ежедневно и когато е силно подправено. Червеното и тлъсто месо е източник на повече калории, сол и мазнини, като по този начин увеличава риска от покачване на вредните липидни фракции, пикочната киселина, уреята и креатинина, създава се предпоставка за ранно бъбречно увреждане. Всички тези фактори допълнително увеличават и опасността от преждевременно развитие на сърдечносъдова болест.

 

Препоръчва се да има поне два постни дни в седмицата, а когато месото е част от менюто, то да бъде включено само в едно от храненията. Бялото и нетлъстото месо е за предпочитане при хората с метаболитни заболявания. Добре е месните продукти да се комбинират със сезонни зеленчуци и фибри, които да подпомогнат усвояването на храната и да намалят потенциалните вредни ефекти.

 

- А какво можем да кажем относно честата консумация на тестени продукти, каквито често се срещат в нашите закуски, а и хлябът, който присъства при почти всяко ядене?

 

Хлябът е основен източник на въглехидрати и в частност на скорбяла. Последната е полизахарид, съставен от множество глюкозни молекули, които се освобождават при преработка в организма. Хлябът има висок гликемичен индекс и доставя бързи калории за кратко време. Строго погледнато, приемът на хляб не е проблем, когато той е в умерени количества и когато е съобразен с останалото хранене. На вечеря е по-добре да се пропусне и да се замени с по-ниско гликемичен еквивалент. Това е особено важно при хората със захарен диабет и при тези със свръхтегло.

 

Има една удобно правило за ежедневно използване, което се нарича „правилото на чинията“. То гласи, че ако условно разделим чинията на основното ни хранене на четири, то половината трябва да е заета от сезонни зеленчуци, които не съдържат скорбяла и са богати на фибри (като домати, краставици, чушки, броколи, зеле, моркови, листни зеленчуци, зелен фасул, тиквички, патладжани), една четвърт да бъде с протеинови продукти (като нетлъстото бяло месо, риба, яйца, мляко, сирене, други млечни продукти) и една четвърт да съставляват въглехидрат-съдържащи храни (пълнозърнест хляб, бобови храни, паста, зеленчуци със скорбяла - картофи, ориз).

 

- Говорейки за затлъстяване, какво можем да кажем за диабета и неговата статистика в България? Има ли връзка между двете?


По данни на тазгодишното 10-то издание на атласа от Международната диабетна федерация към момента в света има около 537 млн. души, на възраст от 20 до 79 години, които са със захарен диабет. Това съставлява около 10% от населението на Земята – една доста тревожна статистика. Очаква се темпът на нарастване през следващите години да е още по-изразен, като през 2045 г. се предвижда броят на диабетиците да достигне 784 млн.


Що се отнася за България, статистиката е сходна. Един на всеки 10-11 души от населението е със захарен диабет, или около 520 000 души. Трябва да се има предвид, че около 1/3 от тези хора все още не са диагностицирани и прогресивно трупат усложнения на заболяването. Скринингът на лицата в рискови категории е от първостепенно значение за ограничаване на щетите от това социално-значимо заболяване.


Около 90% от диабетиците са с тип 2 захарен диабет, а сред тях 85% са с наднормено тегло или затлъстяване, най-често в рамките на разгърнат метаболитен синдром. Свръхтеглото е водещ предразполагащ фактор за въглехидратни нарушения, като увеличава риска за развитието им над 8 пъти. Прехранването, консумацията на алкохол, ниската физическа активност, хроничният стрес съдействат кумулативно за увеличаване на висцералната мастна тъкан в организма, която е метаболитно най-рискова. Тя отделя редица молекули, водещи до развитието на хронично нискостепенно възпаление и инсулинова резистентност. Компенсаторно се увеличава производството на инсулин в тялото. Свръхнатоварването на панкреаса води до ускорената му амортизация и ранно изчерпване на способността му да произвежда инсулин. Резултатът е покачване на кръвната захар, развитие на предиабет, захарен диабет и свързаните с тях усложнения.

 

- Покрай консумацията на повече храна по празниците, трябва да разясним какво точно причинява високата кръвна захар в организма и защо тя е опасна...

 

Покачването на кръвната захар е резултат от недостатъчна наличност или ефективност на действие на инсулина в тялото. Високата кръвна захар е наричана „тихият убиец“, защото обикновено не предизвиква болка, но прогресивно уврежда органите и кръвоносните съдове.

Основните прицелни структури са малките съдове в очите, бъбреците, нервите, като при недобър контрол на кръвната захар се стига до развитие на диабетната ретинопатията, нефропатия и невропатия. Тези усложнения влошават качеството на живот, като са водещата по честота причина в света съответно за слепота, терминална бъбречна недостатъчност и нетравматични ампутации на стъпалата.

 

От друга страна, високата кръвна захар преципитира атеросклерозата в артериите и води до тяхното по-ранно запушване с развитие на сърдечносъдови инциденти като инфаркт, инсулт и хронична артериална недостатъчност на долните крайниците. Всички тези увреждания намаляват продължителността на живота с 10-15 години.

 

- А какво представлява метаболитният синдром и какви рискове поставя той пред човека?

 

Метаболитният синдром е съчетание от висока кръвна захар, повишено артериално налягане, по-голяма обиколка на талията (като израз на висцерално затлъстяване) и нарушение в липидните фракции - високи триглицериди и нисък добър холестерол (HDL).

При наличие на над три от изброените компонента се приема наличието на метаболитен синдром. Каква е неговата същност? Всички тези нарушения обикновено се развиват паралелно и са резултат от нездравословния стил на живот, генетичната предразположеност и различни неблагоприятни фактори от околната среда. Метаболитният синдром се свързва с повишен сърдечносъдов риск и по-висока честота на захарен диабет тип 2 при засегнатите хора. Неговото разпространение също се увеличава все повече в нашето съвремие, като около 1/3 от населението в зряла и напреднала възраст покриват критериите за метаболитен синдром. Наличието му е сериозен алармиращ признак за неотложна промяна в ежедневието и изисква стриктно проследяване от специалист.

 

- Как се променя ежедневието на хората с метаболитен синдром? Как протича лечението?


На първо място е необходимо тези хора да започнат да се разделят с вредните си навици, които са причинили и поддържат това състояние. Нашата роля като специалисти е да идентифицираме всеки един от компонентите на метаболитния синдром чрез изследване на кръвна захар, артериално налягане, липиден профил, обиколка на талията, телесен състав. След това, според установените нарушения назначаваме медикаментозна терапия. Най-важното – провеждаме обучение на пациента за подходяща промяна в стила на живот.

 

Тук има две основни направления – отново храненето и физическата активност. По отношение на храненето често в практиката колаборираме със специалистите по хранене и диететика. Те изготвят индивидуален хранителен режим, който е съобразен с възрастта, пола, навиците, религията и вкусовете на пациента, така че да се осигури максимално придържане към хранителния план.

 

Също така, съобразно придружаващите заболявания и кондицията на човека, даваме препоръки за интензитета и вида на физическата активност, която би била полезна в конкретния случай. Необходимо е да се окаже съдействие при идентифициране и елимиране на вредните навици.

При високостепенно затлъстяване обикновено не може да се постигне достатъчна редукция на теглото само чрез промяната в стила на живот. Тогава се налага лечение с медикаменти за редукция на тегло, а в най-тежките случаи влиза в съображение и т.нар. метаболитна или бариатрична хирургия. Чрез нея пациентите постигат намаляване на теглото с до 50% от изходното и подобряват значително метаболитните си показатели. В „Александровска“ болница има изграден мултидисциплинарен екип, сертифициран към Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването, който подготвя, извършва оперативното лечение и проследява пациентите след това. Постигнатите до момента резултати показват дълготрайни благоприятни ефекти и значително подобряване в качеството на живот при оперираните хора.

 

- С наближаването на коледните празници, какво бихте посъветвали хората относно храненето и поддържането на здравословен начин на живот?

 

Моят съвет е да не отбелязваме празниците с преяждане и препиване. Нека ставаме от масата преди да почувстваме пълно засищане, дори леко гладни, защото чувството за ситост настъпва около 15-20 минути след реалния прием на достатъчното ни количество храна. По-добре да поставим акцента на тези най-светли празници не върху трапезата, а върху срещата с близките и общуването с тях. Нека през Новата година да се опитаме да премахнем трайно поне един вреден навик от нашето ежедневие!