Д-р Тонка Върлева е директор на националната програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН“ към Министерство на здравеопазването, която е финансово подкрепена от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. 
През 1982 г. се дипломира в Медицинския факултет към Медицинска академия - София. В периода 1986 - 1994 г. придобива две медицински специалности – епидемиология и вирусология. От 1995 г. до 2003 г. специализира в областта на здравната политика и превенцията и контрола на ХИВ/СПИН по програми на Световната здравна организация, Глобалната програма по СПИН и Университета Джорджтаун, Вашингтон. 
Има над 20 публикации в областта на планирането, координацията, внедряването и оценката на програми по промоция на здраве и превенция на ХИВ/СПИН, както и местно стратегическо планиране. 
 
 
 
 
Какви усилия полага държавата по отношение ограничаването на разпространението на ХИВ сред населението, както и за подобряване качеството на живот на хората, живеещи с вируса? 
 
Министерство на здравеопазването на практика подкрепя дейността на близо 50 неправителствени организации, които работят с най-уязвимите групи. Разкрити са центрове както за интравенозни наркомани, центрове в ромска общност, така и за проституиращи. Подкрепя се и дейността на неправителствени организации, които работят с хората, живеещи с ХИВ и СПИН. 
 
За предоставяне на качествено лечение на хората с ХИВ и СПИН Министерство на здравеопазването тази година е сключило договори за доставка на 21 медикамента на обща стойност 7,9 млн. лв. Терапията на хората, живеещи с ХИВ и СПИН, е доста скъпа, но независимо от това Министерството осигурява тези лекарства. 
 
Допълнително от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария е предоставен 1 млн. лв. за осигуряване на резерв от медикаменти с цел да не се допуска прекъсване на терапията на хората, които получават лечението. Освен това мониторингът на терапията се осигурява със средства на Министерство на здравеопазването.
 
Кои са основните постигнати резултати по националната програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”? Какви дейности включват следващите етапи от програмата?
 
Един от най-големите успехи на програмата е, че не допуснахме в страната да се развие епидемия от СПИН - това, което се случва в другите страни от Източна Европа. Може да се твърди, че България е страна с ниско разпространение на ХИВ и СПИН. 
 
Независимо от това обаче има уязвими групи – на интравенозните наркомани и гей общността. Затова в следващите години ще продължим да предоставяме дейности за превенция на ХИВ и СПИН сред най-уязвимите групи от населението. 
 
Много важно е да разширяваме и дейността на кабинетите за анонимно и безплатно изследване и консултиране за СПИН. Те се оказаха изключително ефективна практика, тъй като, знаем, хората се страхуват да се изследват за ХИВ и СПИН. Всички желаещи могат да получат консултация, да се изследват, никой не се интересува от техните имена, няма значение и какъв е здравноосигурителният им статус. На практика в момента тези кабинети са най-нископравовата услуга, анонимна и абсолютно безплатна.
 
Важна е и дейността на неправителствени организации, които работят ежедневно сред уязвимите групи. Работят и 12 мобилни кабинета, т.е. услугите за превенция се предоставят директно на уязвимите групи там, където те са ситуирани. 
 
Каква е ролята на навременната диагностика и лечение за увеличаване средната продължителност на живота при ХИВ-позитивните?
 
Съвременната антиретровирусна терапия позволява максимално удължаване на живота на тези хора. Има лица, регистрирани 1987 г. като ХИВ-позитивни, включени са на терапия 1999 г., които продължават да живеят и да се грижат за себе си, както и за семействата си. Има критерии, по които хората се включват в тази терапия. Желанието ни е максимално рано хората да узнават своя ХИВ-статус и да започват антиретровирусно лечение. 
 
С медикаментите, които предоставя Министерство на здравеопазването, лекарите в секторите за лечение на ХИВ и СПИН имат възможност да предоставят качествено лечение и проследяване. 
 
От изключително значение е и взаимодействието между секторите и неправителствените организации, които работят не само с хората, живеещи с ХИВ и СПИН, но така също и с техните близки. 
 
Имаме добри резултати, постигнати през последните години, както по отношение работата на инфекционистите, така и на пациентските организации. 
 
Първите случаи на СПИН са регистрирани преди 30 години. Какво се постигна за това време по отношение намаляване разпространението и борбата с коварното заболяване? 
 
Много са успехите. За съжаление епидемията от ХИВ и СПИН продължава да взема нови жертви, но дейностите по превенция и контрол на ХИВ и СПИН се увеличиха. 
 
Освен това вече има и терапия за хората, живеещи с ХИВ и СПИН, удължава се и живота на хората, по-малко са случаите с летален изход. Подобрява се и качеството на живот на засегнатите. 
 
Разбира се, трябва да се работи още много по посока намаляване на броя инфектирани с вируса. 
 
Хората трябва да осъзнаят, че тяхното здраве е в техните ръце и че заразяването от СПИН зависи до голяма степен и от тях самите. Затова е важно да се спазва отговорно сексуално поведение, използването на презервативи и намаляване на броя сексуални партньори.