Роден и израснал в родопското село Смилян, д-р Светозар Марангозов завършва “Природоматематическата гимназия” в град Смолян през 2005 г. 

 

Дипломира се като лекар в Тракийския университет в Стара Загора през 2011 г. От 2012 г. е част от екипа на Военномедицинска академия в Клиниката по съдова хирургия под ръководството на проф. д-р Кузман Готов. 


 

През 2017 г. придобива специалност “Съдова хирургия”. Към момента е асистент и докторант в същата клиника с над 25 научни публикации в областта на съдовата хирургия.

 

Гордее се с множество конгресни участия. Има интереси в областта на артериалната и венозната патология - особено в миниинвазивните техники на лечение на разширените вени и в профилактиката, и лечението на дълбоката венозна тромбоза и белодробната тромбоемболия. 

 

Притежава награда на Българското дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология.

 

С д-р Марангозов разговаряме за проблема с разширените вени, нуждата от профилактика и навременно лечение. 

 

- Какви са ранните симптоми на хроничната венозна болест и в частност варикозните (разширени) вени, които да ни насочат към своевременна консултация, д-р Марангозов?
 

Началните симптоми със сигурност не са тези, които човек забелязва с просто око, а именно видимите разширени вени по краката. 

 

Първоначално се усеща леко неразположение и чувство на тежест. В края на деня се появява лек оток в най-ниската точка на тялото - около глезените. 

 

Пациентите оприличават тежестта на “оловни крака” или на прикачени пясъчни торбички около краката си. Тези симптоми са особено изразени в горещите месеци. 

 

Чак след тяхната поява пациентът забелязва по-изразените симптоми, като зачервяване на кожата и по-видими капиляри. 

 

Тук е важно да отбележа, че малко хора си дават сметка как по цял ден не дават почивка на краката си. Дори в седнало положение на човешкото тяло, подбедриците винаги висят надолу, което оказва влияние върху засилването на отоците. 

 

Затова препоръчвам при всяка една възможност да се извършват упражнения както за подбедрицата, така и за пръстите на краката. Например полезно е пръстите и петите да се повдигат на всеки поне 40 минути статично стоене. 

 

Много често съветвам пациентите си, особено тези, които изкарват по 10-12 часа в седнало положение, да поставят степенки под бюрата си. Подсъзнателно тези уреди карат човек да държи краката си под бюрото, вместо да ги превива зад стола. Така те не само се раздвижват, но и венозната и лимфната течност, които се задържат, се изпомпват.

 

- Какви са най-често настъпващите усложнения при забавяне на терапията?

 

Хроничната венозна болест е бавен процес. Не се развива остро след силна болка например. Може би затова пациентите неглижират състоянието си и търсят помощ ненавременно. 

 

Когато състоянието не се лекува, за съжаление, симптомите се утежняват. Появяват се една перманентна лека болка и сърбеж, кожата потъмнява, появяват се множество разширени капиляри, тонусът на стъпалата се понижава. 

 

Винаги препоръчвам провеждането на ранна профилактика, за да се избегне по-инвазивната терапия, когато проблемът вече е станал сериозен.
 

- В какво се изразява компресивната терапия и в кои случаи е подходяща, д-р Марангозов?

 

Компресивната терапия е неинвазивна, но в същото време е един сериозен помощник в нашата работа. Тя се разделя на четири стадия. 

 

Първият е с най-лека степен на компресия. Използва се основно с профилактична цел, тогава когато има отоци. Подходяща е и за пътувания на дълги разстояния. 

 

Съветвам пациентите си, които пътуват със самолет повече от четири часа, задължително да носят ластични чорапи. Недостатъчният прием на течности също е рисков фактор, който може да доведе до дехидратация, вследствие на която да се получат дълбоки венозни тромбози. 

 

Втората степен на компресия е по-скоро лечебна. Използваме я при по-силно изразените отоци и по-тежко разширените вени. В трети стадий, когато пациентът има незарастващи рани, вече говорим за един от късните етапи на хронична венозна болест, а четвъртият се използва при най-тежките форми на болестта.
 

- Страхът от оперативна намеса забавя пациентите. Какви са минимално инвазивните и безкръвните методи за лечение?

 

Страхът от оперативна намеса е напълно разбираем, тъй като е свързан с естествения човешки инстинкт за самосъхранение. 

 

За щастие, с напредването на медицината са разработени достатъчно методи за неинвазивно лечение на варикозни вени. Има достатъчно медикаменти за укрепване на венозната система, за подобряване на тонуса, за намаляване на възпалението. Разработени са различни техники за раздвижване, дори в статично положение. 

 

Съществуват два вида лечение - термична и нетермична обработка на венозната стена.

 

Към термичната спадат лазерната аблация и радиофреквентната аблация. Използват се специални катетри, които предизвикват определена температура в съдовете.

 

Това води до промяна в белтъчната компонента на съдовата стена и по този начин съдовете се свиват. Двата метода работят на различни температури. 

 

Към нетермичните методи спадат склеротерапията, криоаблацията, използването на биологични лепила.

В по-сериозните случаи включваме склеротерапията. Когато се използва в адекватна степен, тя е много ефективен метод за лечение на разширените вени

 

Състои се в инжектиране на определени вещества във венозната система, които предизвикват дразнене на венозната стена. Вследствие на това самите вени “слепват” и повече не се разширяват - дори се свиват, и не се получава застой на кръвта. 

 

По този начин се избягват до 80% от оперативните интервенции особено при пациенти, при които заболяването е диагностицирано в ранен или среден стадий.

 

- Какви са противопоказанията на склеротерапия, д-р Марангозов?

 

Определено алергичните реакции са едно от тях. Друго противопоказание е наличието на прекалено големите венозни съдове. 

 

Макар колегите във Франция да лекуват почти целия спектър от венозни заболявания със склеротерапия, ние все още смятаме, че има стадии във венозната патология, при които основните подкожни вени, като vena saphena magna и vena saphena parva, са с твърде голям диаметър, за да се приложи склеротерапия. Те са рискови за образуване на тромбози и повърхностни тромбофлебити. 

 

Всеки метод е страхотен, когато се използва в правилния момент, но сам по себе си не е панацея, изключваща всички останали методи.

 

Затова работим и с лазерната терапия, термоаблацията и т. н. Те се използват след изчерпването на възможностите на склеротерапията. 

 

Различните видове терапии, разбира се, може да се комбинират с цел да се постигне максимална ефективност и да се избегне инвазивния подход в лечението. 

 

Например прилагаме лазерна аблация и радиофреквентна аблация за основните стволове на големите вени, а вече страничните обработваме със склеротерапия. Така не се налага да правим големи разрези или пациентите да бъдат обездвижвани за дълго време. Максимално бързо се връщат на работа и поддържат нормалното си качество на живот. 

 

- При формирани венозни рани и язви в какво се състои лечението?

 

Появата на венозни язви е последният стадий от хроничната венозна болест. По-ограничени сме откъм методи за лечение - не казвам, че няма такива, но определено са по-специфични. 

 

Тогава сме изправени пред много сериозни предизвикателства, за да можем да подобрим качеството на живот. 

 

В много случаи тези рани се лекуват с години. Една такава рана много често е инфектирана, поради постоянни си контакт с външната среда. Важно е да отбележа, че наднорменото тегло влошава състоянието. 

 

За съжаление, сме много лимитирани откъм инвазивни подходи в тези случаи. Затова прилагаме доста мощна стратегия за подобряване на венозната система и възвръщане на еластичността на вените. 

 

Задължително включваме еластокомпресивната терапия с ластичните чорапи, които вече споменах, за да можем да намалим налягането, даваме специални съвети за подвижност. Прилагаме локална и медикаментозна терапия. Чак след като раните се затворят може да направим инвазивно лечение. 

 

Усложненията, които могат да настъпят от нелекуваните вени са най-често три - образуването на рани, повърхностните тромбофлебити и спонтанните кръвоизливи. Третото се наблюдава при пациенти, чиято кожа е загубила еластичността си и е изтъняла. Често те пристигат по спешност в спешните звена.

 

- Препоръчвате ли профилактични прегледи при някои целеви групи?

 

Привърженик съм на това, че профилактиката е най-добрият вариант за лечение, на която и да е болест. По-добре пациентите да отидат на преглед, без да има нужда, от колкото да посетят лекарския кабинет на по-късен етап, когато вече има сериозен проблем. Това, разбира се, важи за всяко едно заболяване. 

 

За съжаление, хроничната венозна болест е генетично заложена от родителите ни. Затова, в случай че в семейството има майка, баба, леля или друг роднина с разширени вени и при поява на първите симптоми, трябва да се потърси лекарска помощ, за да се провери има ли наличие на фамилна обремененост. Това важи и за младите. Лично аз съм преглеждал пациенти на 13-14-годишна възраст. 

 

В целевите групи влизат всички бременни. Моите пациентки посещават кабинета между 2 и 3 пъти, за да оценим състоянието на венозната стена, да подобрим качеството им на живот. Всичко това се прави с цел да не останат по-трайни последици, които по-трудно се лекуват. 

 

Като целева група определено мога да характеризирам и всички професии, които изискват човек да стои “на крак” статично, без да могат да изпълняват определена физическа натовареност.

 

Да стоиш прав и да може да преминеш десет крачки наляво или надясно, не е достатъчна физическа натовареност на мускулната система и не облекчава състоянието на венозната и лимфната система.
 

- В каква степен влияе носенето на обувки с висок ток, тесните дрехи и честото кръстосване на краката?

 

Жените обичат да носят красиви, но неудобни обувки. Всяко нещо, което е екстремно за нашето тяло, не е добре - това важи и за твърде тесните дрехи, обувките, които налагат промяна в ъгъла на разпределение на тежестта, прекалено равните обувки, които нямат ортопедична стелка, която да поддържа свода на стъпалото.

 

Мои пациентки споменават за пареща силна болка вечер, когато си легнат. Всичко това е свързано с начина на живот. 

 

Разбира се, не казвам “не” на определениет видове обувки, има поводи и случаи, в които разбирам, че жените биха искали да ги носят. 

 

Подчертавам, че всичко, което е екстремно и се носи твърде дълго време, носи и своето отражение. Добре е жената да се придържа към едно близко до физиологичното ниво на височина на обувката.

 

Кръстосването на краката е форма на статично седене, което е свързано с обездвижване. Всичко, което дадох като пример до момента, отговаря и на кръстосаната позиция на краката по време на седене. 

 

Прекалено впитите или дебели дрехи създават предпоставка за триене с кожата и съответно допълнително загряване на венозните и лимфните съдове. Това може да засили дискомфорта за пациентите.
 

- Как страдащите от разширени вени да намерят облекчение в горещите дни през лятото?

 

Винаги препоръчвам избягването на прегряването на краката и разходките в най-горещите часове на деня. Добре е да се ограничава излагането на твърде горещите температури - топлите минерални басейни, джакузитата, сауните, парните бани.

 

Не препоръчвам да се прекалява, защото всяко едно прегряване води до допълнително утежняване на ситуацията. Топлината разширява съдовете - това е физичен закон, приложим и в човешкото тяло. 

 

Препоръчвам през летните месеци, ако пациентите имат възможност да прекарат известно време на морето, да се възползват от солената вода, тъй като тя има много тонизиращ ефект върху венозната система. Не е добре да се прекалява с излагането и “печенето” на слънце.

 

При всяка една възможност е добре да се пораздвижим, да направим някое упражнение, да повдигнем краката си над нивото на тялото - да не си позволяваме от сутрин до вечер краката ни да висят. 

 

Спортът също е много полезен - ходенето, бягането, карането на колело, всичко, което не е свързано с вдигане на тежести.

 

- Предразположени ли са спортистите към разширени вени?

Спортистите и хората, които са по-физически активни в много по-късен етап развиват венозна патология или пък просто успяват да поддържат тонуса на съдовете си. 

 

Всеки натоварва тялото си според собственото си ежедневие и начина си на живот. Определено по-активните хора по-рядко развиват усложнения с венозна патология или инвалидизация, които могат да влошат качеството им на живот. 

 

Тук държа да уточня, че дори вените да са видими, не означава задължително, че са разширени - в никакъв случай.

 

При спортистите това е свързано с работата на мускулите, които изблъскват вените към кожата и затова те изглеждат по-видими.