Д-р Светлана Бояджиева е психиатър и специалист в областта на психичните разстройства на храненето. Завършва медицина през 1979 г. в Медицинска Академия, София. От 1983 г. до 2001 г. работи като асистент и главен асистент в Катедрата по психиатрия на Медицинския Университет в София. 

Има специалности по психиатрия, фамилна терапия и детска психиатрия. През 1999 г. създава специализиран кабинет за хранителни разстройства, където прилага своя комплексна терапевтична програма. 
Д-р Светлана Бояджиева е автор на над 60 публикации в областта на хранителните разстройства в български и чужди научни издания и множество популярни материали. Член е на Европейския съвет по хранителни разстройства.
 
 
 
 
Кои са първите симптоми на хранително разстройство, на които родителите трябва да обърнат внимание?
 
Промени в настроението, хранителния режим, насочване на вниманието, било към тялото, теглото или здравословното хранене, което е много разпространено в момента. Важно е да се обърне внимание към самия начин на прием на храната, процеса на хранене. Отличителни белези са и проявата на потайност, криене, момичето или момчето започва да предпочита да се храни само, отделно от семейството, или лъже, че вече се е хранило. 
 
Какви мерки може да предприеме родителят, при проява на подобно поведение от страна на детето?
 
Родителят може да поговори с детето, за да се ориентира какви са причините за промененото му поведение. Но трябва да има предвид, че ако се насочи директно към храненето, може да не успее да разбере какъв е истинският проблем. Затова като начало е по-добре да се опита да разбере емоционалното му състояние. 
 
Ако родителят намира поведението на детето за различно от обичайното за него, е препоръчително да потърси специалист за консултация. Детето впоследствие също може да се включи в разговорите, но е важно първо родителят да го направи. 
 
Какви са последствията, когато хранителното разстройство не се открие навреме?
 
Последствията са свързани с развитие на разгърнатата клинична картина с тежки соматични усложнения. Всеки орган и система е засегнат, включително сърдечносъдовата, гастроентералната, ендокринната и пр. Появяват се менструални нарушения, спиране на цикъла при момичетата, което е един относително ранен симптом – дори при малка загуба на тегло. 
 
Каква част от анорексиците отказват лечение и помощ?
 
Действително голяма част от болните отказват лечение. Някои го правят с надеждата, че могат да се справят сами, защото действително полагат усилия в това отношение, а други, защото са решили, че това е личният им избор. Трети пък се страхуват.  
 
Макар и болестен, самият проблем става едно решение, начин за справяне с някакъв друг проблем. 
NEWS_MORE_BOX
 
Може ли да се предотврати развитието на хранително разстройство?
 
Възможно е да се предотврати, стига да се вземат мерки още в началния етап, когато имаме анорексично поведение, което още не е довело до заболяването. 
 
В тази връзка бих искала да посъветвам родителите да са близо до децата си, да ги наблюдават, да познават състоянието им и да забелязват промените, които настъпват в тях.
 
Докъде трябва да стигат амбициите на момичета за постигането на идеално тяло?
 
Стремежът към определен телесен идеал е включен в цялостния стремеж на съвременните млади момичета, да бъдат и добри професионалисти, да бъдат наравно с мъжете, да бъдат перфектни в работата, в семейството, във външния си вид. Самото общество налага и ги тласка към такъв перфекционизъм.
 

Мъжете в каква степен са засегнати от хранителни разстройства?

 
Трябва да се отбележи, че увеличение на случаите на хранителни разстройства се наблюдава и при момчетата. Стремежът към телесно съвършенство вече засяга и мъжете. По-рано коремчето беше признак на благополучие, докато сега не е така. На практика и на мъжете им поставиха стандарти за външен вид, които не могат да бъдат постигнати, ако те не се лишават от храни, не тренират във фитнеса с часове или не използват анаболи за уголемяване на мускулите. 
 
Повече случаи на хранителни разстройства се наблюдават и при момчета в юношеска възраст. При тях се развива и бигорексията, което се изразява с мания за мускулесто и релефно тяло. Някои я наричат "опакова анорексия". Анорексиците се стремят към малки телесни размери и отслабването все не им е достатъчно, докато бигорексиците се стремят към голяма телесна маса, мускулатура. По същия начин обаче, като анорексиците, се срамуват от тялото си, неудовлетворени са от него и искат да постигат още резултати. 
 
Проблемът с хранителните разстройства се задълбочава, същевременно честотата на затлъстяването расте. На какво се дължи това, според Вас?
 
Дължи се на съвременния начин на живот. И двете крайности са болестни. Добре известен факт е, че нарастването на броя на хранителните разстройства в детска възраст, много често е свързан и с кампании срещу затлъстяване, провеждани в училищата. Това беше установено в Швеция. Затова има и сериозна дискусия по какъв начин точно да се провеждат тези кампании. 
 
В МБАЛ „Токуда” се откри първият у нас Център за хранителни разстройства. Каква е неговата функция, какви грижи ще предоставя на пациентите?
 
Центърът предоставя комплексна грижа с участие на специалисти от различни области на медицината, събрани на едно място, координирани функционално, така че прилаганото лечение да бъде адекватно на многопластовата симптоматика на самото заболяване. 
 
Разбира се, водещо е психиатричното лечение, защото оздравяването от хранително разстройство не може да се постигне единствено чрез подобряване на храненето и повишаване на теглото.