Д-р Стефан Найденов завършва Медицинския университет в София през 2001 г. През 2007 г. придобива специалност по кардиология. Работи като главен асистент към Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска".
Член e на Българската лига по хипертония (БЛХ), Дружеството на кардиолозите в България, Европейското дружество по хипертония (ЕДХ) и работната група „Hypertension and the heart" към Европейското дружество по кардиология.

 

 - Д-р Найденов, кои са най-честите кардиологични проблеми, които се наблюдават през лятото? Кои пациенти трябва особено да внимават за кардилогичното си здраве?


 

Най-честият кардиологичен проблем през лятото е по-изразеното понижаване и/или по-големите колебания на артериалното налягане, особено при хипертоници в напреднала възраст, лекувани с медикаменти, които повлияват артериалното налягане (АСЕ-инхибитори, АРБ, калциеви антагонисти, диуретици, бета-блокери и др.). Най-застрашени от сърдечносъдови усложнения през летните месеци са пациентите артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, мозъчносъдова болест, някои ритъмни нарушения. Известно е, че през най-горещите дни на годината случаите на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и внезапна сърдечна смърт нарастват значимо

 

 - Задължителна ли е и кога корекция на терапията при пациенти с високо кръвно налягане? Откога и при какви условия трябва да се предприеме промяната? Тази година лятото ни не е много топло...

 

С настъпването на лятото, при много - но не при всички - пациенти се налага известна корекция на антихипертензивното лечение – намаляване на дозите и/или броя на приеманите медикаменти.  Моят съвет е всички пациенти с артериална хипертония да посетят лекаря, който ги проследява в началото на летния сезон, за да обсъдят как да продължат лечението през летните месеци, а също и да получат съвети, какви предпазни мерки да вземат през най-горещите дни. При вземане на решение за промяна в лечението, пациентите трябва стриктно да проследят артериалното си налягане у дома в следващите дни и седмици и при необходимост веднага да потърсят лекарска помощ. След корекция на терапията е необходим контролен преглед в рамките на 1 до 2 седмици, дори ако пациентът се чувства добре и няма никакви на оплаквания. Рисково е пациентите сами да коригират антихипертензивното си лечение! Това може да доведе до непредвидимо повишаване на налягането в следващите дни и възникване на сърдечносъдови инциденти. Парадоксално, но при 1-2 от 10 хипертоници летните горещини могат да предизвикат хипертензивни кризи, а не понижаване на артериалното налягане.

 

 - Какви са препоръките за поведение при пациентите с хипертония през топлите месеци?

 

Пациентите с артериална хипертония и други сърдечни заболявания трябва да избягват най-топлите часове на денонощието – между 11.00 и 17.00, дори до 18.00 ч. през най-горещите дни. Необходимо е да приемат достатъчно количество течности, за предпочитане вода, сокове и други негазирани напитки. За всеки пациент необходимото количество течности е различно и трябва да се обсъди с лекаря, който проследява съответния пациент, особено ако пациентът провежда диуретично лечение. Трябва да се избягват алкохолните напитки, а кофеиновите да бъдат ограничени до възможния минимум, тъй като кофеинът има известен диуретичен ефект. Храната трябва включва супи, таратор, други течни и полутечни храни, салати от различни сезонни зеленчуци, плодове, млечни продукти, а месото да бъде предимно пилешко и риба.


NEWS_MORE_BOX

 


Дрехите трябва да бъдат по-широки, за предпочитане – памучни, в по-светли цветове, отразяващи слънчевата светлина. През горещите месеци на годината ежедневната физическа активност не трябва да преустановява! Хората с артериална хипертония и други сърдечносъдови заболявания могат да продължат да се занимават с обичайните физически занимания/упражнения, съобразно препоръките на лекарите, но това трябва да става в по-прохладните сутрешни или късни следобедни часове или в спортни зали с контролирана стайна температура.

 

 - Лятото е по-тежък сезон за хората с ниско кръвно? В кои случаи и какви превантивни мерки е добре да предприемат те? Кои могат да бъдат засегнати от този проблем?

 

Хората с тенденция към артериална хипотония изключително трудно толерират летните горещини – допълнителното понижаване на артериалното налягане предизвиква у тях изразена симптоматика, нарушава качеството им на живот и работоспособността им. Рискът от ортостатична хипотония и колапс при по-продължително (>20 мин.) изправено положение нараства значимо, особено под въздействието на пряка слънчева светлина или в топло помещение.  Препоръките при лицата с артериална хипотония за летните месеци са същите, като посочените по-горе.  Най-важно е да се избягва дехидратацията и излагането на външни фактори, предразполагащи към възникване ортостатична хипотония.


Лечение със съдосвиващи медикаменти, повишаващи артерилното налягане се налага рядко, само при пациенти с тежки пристъпи на хипотония, неконтролиращи се от немедикаментозния подход и водещи до чести епизоди на колапс с риск от травматични увреждания (основният медикамент, който се използва при такива пациенти в България е мидодрин).

 

 - Кой може да пострада от предсърдно мъждене и в какви случаи? Доколко това е обвързано с Holliday Heart Syndrom?

 

Предсърдното мъждене е най-честото ритъмно нарушение в общата популация. Рискът от възникването му при лица на възраст над 40 години е около 25%, т.е. 1 от 4 ще получи поне 1 пристъп на предсърдно мъждене до края на живота си. Рисковите фактори за възникване на тази аритмия са много: неконтролирана артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, клапни сърдечни заболявания, остри и хронични белодробни заболявания, повишени нива на щитовидните хормони и др.


Напредналата възраст сама по себе си е значим и независим рисков фактор за възникване на предсърдно мъждене, дори при липса на каквито и да е заболявания. 


Алкохолът също повишава риска от предсърдно мъждене (и предсърдно трептене). Holliday Heart Syndrom е състояние, описано за първи път от Филип Етингър през 1978 г. и представлява възникване на остро ритъмно (най-често предсърдно мъждене) или проводно нарушение, при прием на големи количества етилов алкохол от лица без предхождащи/съпътстващи сърдечно-съдови или несърдечни заболявания. Най-често това са мъже на възраст 35-40 до 60 години. Най-младият пациент с Holliday Heart Syndrom в моята клинична практика е на 34 години!


Терапевтичният подход при предсърдно мъждене (независимо от причините) включва:


1. Антикоагулантна профилактика на исхемичния мозъчен инсулт и системния артериален емболизъм;
2. Контрол на сърдечната честота;
3. Контрол на сърдечния ритъм при голяма част от пациентите;
4. Медикаментозна и/или немедикаментозна профилактика на рецидивите на предсърдно мъждене, при пациентите при които е възстановен синусов ритъм;
5. Контрол върху съпътстващите заболявания и рискови фактори.