Защо българите страдат в такъв мащаб от хипертония и сърдечносъдови заболявания? Кои са основните грешки, които допускаме и ни водят до тази черна статистика?
Ние българите или поне преобладаващата част от нас водим много нездравословен начин на живот. Рискът за възникване на хипертония е най-често наследствено обусловен, но развитието на това заболяване може да бъде значимо забавено във времето, а тежестта му – намалена ако спазваме определен здравословен начин на живот, включващ адекватна физическа активност и хранителен режим, на първо място намаляване консумацията на готварска сол, контрол на телесното тегло, преустановяване на тютюнопушенето, намаляване на социалния стрес и др. Тези немедикаментозни мерки имат изключително важно значение и при лицата с вече установена артериална хипертония.
При голяма част от хипертониците много често се установяват и други придружаващи рискови фактор. Артериалната хипертония е най-честият, най-значимият коригуем рисков фактор за сърдечносъдови, мозъчносъдови и периферни артериални усложнения, но важно значение имат също дислипидемията, застлъстяването, захарният диабет, тютюнопушенето, активно или пасивно, и др. Немедикаментозният и медикаментозен подход целят постигане на контрол не само върху артериалното налягане, но и върху всички налични съдречносъдови рискови фактори.
Един много значим рисков фактор е коремното затлъстяване. Доказана е връзката между този тип затлъстяване и риска за възникване на хипертония, захарен диабет и сърдечносъдови усложнения. Оказва се, че не индекса на телесна маса (ИТМ), който се изчислява на базата на теглото и ръста, а обиколката на талията е по-точен прогностичен индикатор за риска за възникване на сърдечносъдови усложнения. При жените обиколката на талията трябва да бъде под 80 см, при мъжете - под 94 см. Има известно снижаване на тези стойности спрямо предходни години, при които стойностите бяха 88 см за жените и 102 см за мъжете.
Консумацията на готварска сол е пряко свързана с риска от хипертония. Двадесет процента от българското население е с повишена солева чувствителност, тоест при един от всеки 5, дори ниски към умерени количества сол в храната биха довели до повишаване на артериалното налягане за известен период от време при липса на други фактори. Всеки втори хипертоник е солево чувствителен, както и пациентите със захарен диабет - доказана е обратнопропорционална зависимост между инсулиновата и солевата чувствителност.
Как попада солта в храната ни? Много хора имат неправилна представа по този въпрос и това е причината дори при желание за намаляване консумацията на готварска сол, ефектът от приложените мерки да е слаб. Не повече от 10% от солта е добавена от солницата по време на хранене, а 5% - по време на готвене. Около 85% от готварската сол попада в организма ни от готовите продукти, които купуваме, в които тя е добавена главно като консервант.
