Д-р Станислав Милев е завеждащ операционен блок, ортопед-травматолог в УМБАЛ „Св.Анна“- София. Завършил е Медицински университет – София през 2005 г.

Работил е като ортопед-травматолог в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” във Втора клиника по ортопедична травматология. Специализира в ендопротезирането както на големи стави – тазобедрена, колянна, глезенна, раменна, лакътна, така и на малките стави в областта на китката и ръката.

Член е на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА) и на Европейската федерация на Националните асоциации по ортопедия и травматология (EFORT). 


 

- Д-р Милев , смятате ли, че хората се обездвижиха през пандемията и как се отразява това на опорно-двигателния апарат?

 

Определено първият локдаун, а и вторият, започнал преди няколко месеца, допринесоха за обездвижването на хората.

 

Затварянето вкъщи и ограничаването на движението навън неизбежно доведе до намаляване на двигателната активност.

 

От своя страна това доведе до повишаване на риска, а също и на честотата за възникване на травми, както навън, така и в битови условия.

 

Обездвижването със сигурност води до промяна в телесното тегло. Престоят и работата вкъщи повлияват навиците и например храненията стават по-чести. В случая не говорим, че със сигурност се стига до наднормено тегло, но всяко покачване над обичайното за даден човек, води до известна скованост.

 

- Обездвижването прави ли зимните условия по-опасни?

 

При движение върху заледен терен, за какъвто са предпоставка зимните условия, повишеното тегло, сковаността и въобще намалената двигателна активност са предпоставка за по-често падане и следователно за възникване на травми.

 

- Наблюдава ли се спад в травмите през зимата, вследствие от тенденцията времето да се затопля? Какви са вашите наблюдения?

 

Травмите могат да бъдат разделени по метода на получаване на битови и небитови.

 

По отношение на битовите травми – те не са повлияни по никакъв начин от сезонността, т.е. температурата навън, метеорологичните условия, вятъра и т.н.

 

При тях се наблюдава сравнителна закономерност в честотата.

 

А що се касае за небитовите – да, те се влияят от времето навън, температурата на въздуха и т.н. Естествено при зимни условия, ниски температури, заледяване и т.н. това е сериозна предпоставка за по-често възникване на травми.

 

Следователно при по-меки зимни условия, по-рядко заледяване, по-топло време би трябвало честотата и риска за възникване на произшествия да намалее.

 

Искам да направя една препратка – подобряването на времето пък дава възможност и увеличава риска от други травми. Те са свързани с мотоциклети, велосипеди, ролери и т.н. Тоест трудно може да се направи диференциация между честотата на травмите и времето навън.

 

 

- Кои са най-честите травми през студения период?

 

Най-честите травми са, на първо място, счупвания в областта на глезена. На второ, застават счупванията в областта на гривнената става – китката и на трето, са фрактурите в областта на подбедрицата.

 

След това вече идват счупвания в проксималния край на долния крайник.

 

- Наблюдават ли се често травми в детска възраст, причинени вследствие на зимните условия?

 

При децата травматизмът в зимния период е по-често причинен от практикуване на дадени зимни спортове. От гледна точка на заледяване, доста по-рядко се наблюдават наранявания или нужда от болнична помощ.

 

- А коя е най-засегнатата възрастова група?

 

Най-засегнати са хората между 30 и 60 години, които са най-активни, активно движещи се навън, използващи градски транспорт, движещи се по улиците – активните хора са най-потърпевшите от травми, заради условията навън.

 

- А често ли се налага оперативна намеса при зимните травми?

 

В 80% от случаите, счупванията се налага да се лекуват оперативно. Било то поради естеството на самото счупване, за по-бързото възстановяване и по-ранното възвръщане на нормалния начин на живот, се препоръчва хирургичното лечение на тези травми.

 

След операция средния болничен престой е около седем дни при счупвания на долния крайник и около 3-4 дни при счупвания на горния.

 

- Има ли как да се предпазим от травми? Какво ще посъветвате активно движещите се навън хора?

 

Мога да ги посъветвам единствено да внимават при движение в лоши условия. Що се касае за съвет – това някой да падне и да получи дадена травма е въпрос на лош късмет, може да се случи, може и да не се случи. Трудно може да се даде препоръка или съвет за да се избегне.

 

Със сигурност, не трябва да се заключваме вкъщи, за да избегнем травмите. Да, при по-възрастните рискът е по-голям и е желателно те да избягват заледените условия, а за младите – просто трябва да са по-внимателни. Добрата двигателна активност играе важна роля и със сигурност, намалява риска от по-сериозен травматизъм - не я избягвайте!

 

Ако има коректност от страна на органа, поддържащ отворените площи изчистени и незаледени, би трябвало рискът също да е по-малък.

 

- Помага ли приемът на различни хранителни добавки, включващи например калций или колаген и какво ще посъветвате пациентите за по-бързо възстановяване?

 

Най-добре е за по-бързо възстановяване да се слушат препоръките на лекуващия лекар и на рехабилитатора, който след това се грижи за правилното раздвижване и възстановяване.

 

Приемът на хранителните добавки нито намалява риска, нито подобрява състоянието след дадено лечение. Неслучайно те не са заместители и на нормалното и пълноценно хранене.

 

В никакъв случай приемането на калций или колаген, или каквито и да било подобни добавки, не променя условията и повлиява риска.

 

Относно следоперативния период – всяко счупване се нуждае от определено време, за да зарасне, костта да възвърне своята цялост и здравина и добавките нямат особено значение.