Д-р Станислав Йорданов завършва Медицински университет – София през 2006 г. През 2007 г. е назначен на работа в най-голямата клиника по УНГ в България, в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“.

През 2010 г. започва преподавателската си дейност в катедрата по УНГ болести към Медицински университет – София. Към момента е главен асистент.

През 2014 г. придобива специалност по оториноларингология, а през 2015 г. защитава научна степен в специалността.


Има завършени множество специализирани хирургични курсове в Кеймбридж, Лондон, Ню Касъл, Уинчестър, Щутгарт и Анталия.

Практиката му е свързана с диагностиката и лечението на УНГ болестите при деца и възрастни и притежава богат опит в хирургичното лечение на онкологичните заболявания на главата и шията, лазерната хирургия, ендоскопската синус хирургия, оперативното лечение на сливиците, слюнчените жлези, както и корективната хирургия на носа и ушите.

 

- Д-р Йорданов, какви видове ракови заболявания на устната кухина и шията познаваме и кои са най-честите?

 

Разнообразието от злокачествени заболявания в областта на главата и шията е огромно и практически могат да засегнат всеки един орган.

 

Най-честите представители са карциномът на гръкляна, гълтача, сливиците и езика, лимфомите, както и кожните карциноми и, разбира се, меланомът.

 

По-редки, но съвсем немаловажни, са карциномът на носоглътката, бузите, венците, носната кухина, синусите и още много други.

 

- Бързо ли се развиват тези заболявания и трудно ли е тяхното навременно диагностициране?

 

За щастие, голяма част от тях се развиват бавно в продължение на месеци, което дава възможност за ранна и навременна диагностика.

 

В голямата част от случаите хванатите в ранен стадии злокачествени заболявания в тази област са лечими и с добра прогноза. Има, разбира се, и представители, които са по-трудни за диагностика, което забавя установяването им и влошава прогнозата. Такъв е например карциномът на хипофаринкса, ангажиращ долната част на гълтача.

 

Меланомът също е злокачествен тумор, ангажиращ най-често кожата, който протича много агресивно и рано метастазира.

 

- Кои са най-честите симптоми, които водят пациента в кабинета и за какво трябва да се следят хората, за да се предпазят?

 

Симптомите зависят много от локализацията. Например един от най-честите представители е карциномът на гръкляна. Най-честият ранен симптом е дрезгавият глас. Подобно оплакване с давност над 2 седмици, особено при пушачи трябва да бъде оценено от специалист.

 

Този тип рак диагностициран в ранен стадии е лечим в над 95% от случаите!

 

Други локализации могат да се проявят направо с късни симптоми, като задух и проблем с гълтането, което влошава прогнозата. Болката при преглъщане също е сравнително късен симптом.

 

Друг белег при злокачествените тумори в устната кухина е появата на незаздравяваща “раничка” на езика или лигавицата на устната кухина. При подобен проблем трябва да се търси специалист.

 

Карциномът на носоглътката пък често протича скрито и може да се прояви с привидно нетипични оплаквания, като заглъхване на едното ухо, запушване на носа, особено едностранно, болка в областта на лицето, двойно виждане или увеличени шийни лимфни възли. Последните могат да са белег на почти всички злокачествени тумори от областта на главата и шията.

 

Кожните злокачествени заболявания пък най-често се проявяват като “раничка”, която не заздравява, въпреки мазането с различни кремове, или като нарастваща бенка. Увеличените шийни лимфни възли, които не намаляват на фона на лечение с антибиотици повече от 14 дни също е добре да се оценят от специалист.

 

Важно е да се знае, че нито един от тези симптоми не е характерен само за злокачествените болести и често се предизвикват и от доброкачествени заболявания и възпаления. Затова бих посъветвал пациентите да не си поставят интернет диагнози и да не изпадат в излишни страхове.

 

Най-добре бъдете отговорни към здравето си и се посъветвайте с вашия лекар. Не забравяйте, че правилната интерпретация на прочетена медицинска информация изисква години учене.

 

- Възможна ли е профилактика на тези заболявания? Кой е най-добрият метод за предпазване и/или ранно хващане на заболяването?

 

Най-добрата профилактика е избягването на рисковите фактори, а при наличието им - редовни профилактични прегледи и обръщане към специалист при появата на съмнителни симптоми.

 

Основните рискови фактори за появата на злокачествени тумори в устната кухина, гълтача и гръкляна са тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол. Бих посъветвал пушачите и любителите на алкохола, при промяна в гласа, проблем и болка при преглъщане или появата на язвичка на езика и устната кухина, да се обръщат към специалист възможно най-рано.

 

Други важни етиологични фактори за рак на устната кухина и гърлото е човешкият папилома вирус. Не забравяйте, че това е инфекция, предаваща се по полов път. Така че профилактиката включва предпазване от полово предавани болести.

 

Разбира се, не всички щамове на вируса са онкогенни и не при всички хора предизвикват заболяване. Затова не изпадайте в паника, но бъдете разумни и отговорни!

 

Друго, на което искам да наблегна, е лошата зъбна хигиена! Не забравяйте, че развалените зъби, остри ръбове на протези, мостове и коронки, които водят до хронична травма и възпаление са основен рисков фактор за рак на езика и устната кухина.

 

По отношение на кожните злокачествени тумори основен рисков фактор си остава слънчевата радиация. Използвайте слънцезащитни средства.

 

- Смятате ли, че през последните години се увеличават случаите на подобни онкологични заболявания, свързано с вредния начин на живот, мръсния въздух и други неблагоприятни фактори?

 

Определено се наблюдава сериозен ръст на онкологичните заболявания през последните години.

 

Стресът, на който хората са подложени ежедневно, замърсената среда в съчетание с нискокачествената, непълноценна храна и споменатите рискови фактори са основна причина за това.

 

- По какъв начин се третират раковите заболявания в областта на устната кухина и гърлото?

 

Лечението на раковите заболявания от областта на устната кухина и гърлото е комплексно и индивидуално. В него участваме рамо до рамо УНГ-хирурзи, лицево-челюстни хирурзи, патолози, лъчетерапевти и онколози.

 

Съществен принос за благоприятния изход има ранната и правилна диагноза, както и правилния избор на лечение. 

 

- Съществуват ли иновации в лечението на подобни заболявания в специалността и какви са те? С кои от тях разполагат и българските медици?

 

Смея да твърдя като лекар, работещ в онкологична УНГ клиника, че в България, въпреки трудностите, може да предложим диагностика и лечение на световно ниво.

 

Разполагаме с методи като лазерна хирургия, ендоскопска хирургия, колегите, отговарящи за лъчетерапия използват най-съвременна техника, като линейните ускорители, кибер нож и др.

 

Колегите онколози също работят и прилагат съвременни стандарти на химиотерапия, таргетна терапия, както и имунотерапия.